Мария Калас e една от най-големите оперни певици на ХХ в. Легендарните ѝ роли продължават да пленяват и омагьосват милиони хора близо 40 години след смъртта ѝ на 16 септември 1977 г.
Калас е родена в Ню Йорк на 2 декември 1923 г. Обожавана в еднаква степен от публиката и критиката, тя притежава брилянтна вокална техника и драматичен талант, които ѝ печелят прозвището La Divina. Репертоарът ѝ варира от сериозни класически опери до белкантови партитури от Доницети, Белини и Росини, до шедьоврите на Верди и Пучини и дори Вагнер.
Като много други таланливи хора, и Калас има нещастно детство. След като майка ѝ забелязва музикалния ѝ талант, петгодишното момиченце е наказано с непрестанни уроци по пеене. Когато родителите ѝ се разделят, Мария заминава за Гърция с майка си и сестра си, където получава основното си музикално образование.
Калас е мечта за учителите си, които я описват като фанатично и безкомпромисно отдаваща душата и сърцето си на музиката. Напредъкът ѝ е феноменален. Тя пее по пет-шест часа дневно... За половин година Калас започва да изпълнява най-трудните арии в световния оперен репертоар със забележителна музикалност.
Професионалният ѝ дебют в Гръцката национална опера е през 1941, а първата ѝ сериозна роля идва година по-късно, когато изпълнява Тоска. След това дори зложелателите ѝ се съгласяват, че талантът ѝ е божествен.
Големият обрат в кариерата ѝ идва през 1949 г. Мария е ангажирана във Венеция за Брунхилда от „Валкирия” на Вагнер, но се налага да изпълни и Елвира от „Пуритани” на Белини. Само за три дни Калас превключва от неистово драматичната Брунхилда до прелестния лиричен глас на Елвира. Според критиците може би има певци, способни да направят този преход, но в рамките на цялата си кариера, не за три дни.
Ла Скала поставя редица постановки специално за Калас, под диригентството на Херберт фон Караян и режисирани от Франко Дзефирели и Лукино Висконти. По-късно Висконти ще каже, че се е захванал с оперна режисура само заради Калас.
Дебютът ѝ в Метрополитън опера през 1956 г. е предшестван от неласкава статия в "Таймс", която я описва като своенравна и капризна примадона.
През 1952 г. Калас прави лондонския си дебют в Кралската опера и оттогава датира любовната ѝ връзка с английската публика, пред която тя ще пее многократно и ще получава аплодисментите ѝ до 1965 г.
Знае се, че Калас започва кариерата си с тегло от около сто килограма и се превръща във фина, елегантна дама, обитаваща света на глобалния джет сет. Но според някои специалисти рязкото отслабване в средата на кариерата е спомогнало за упадъка на гласа и преждевременния край на кариерата ѝ.
По-късно директорът на Метрополитън опера Ню Йорк ще каже, че Калас е била най-трудният артист, с когото е работил: "Защото тя беше много по-интелигентна. С останалите певци можеше да се разбереш, но с Калас не беше така. Тя знаеше точно какво иска и защо го иска."
Калас дълго е женена за италианския богаташ Джовани Менегини, но през 1957-а, когато двамата гостуват на яхтата на Аристотелос Онасис, бракът им се разпада. Мария и Аристотелос се влюбват и веднага решават да заживеят заедно. За Мария следват години на щастие, лукс и светски блясък.
Всичко свършва през 1968, когато Онасис среща Джаки Кенеди. Изгубила гласа си, Мария губи и любовта на живота си. Затваря се вкъщи и умира през 1977 г. едва на 54 години, за да остане като Библията на операта, Божествената, неповторимата Мария Калас.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg