Големият български цигулар Минчо Минчев на 70 години – щрихи от портрет

Ден след като Минчо Минчев навърши 70 години – знаменателно е роден на християнския празник „Вяра, надежда и любов“, „Музикалната вечер” на програма „Христо Ботев“ на 18 септември от 19.30 часа ще ви срещне с талантливия български музикант. Още два негови юбилея се сплитат през тази година – 60 години от първия му самостоятелен концерт на сцена и 30 години от успешната му педагогическа дейност – той е професор по цигулка в Университета по изкуства „Фолкванг“ в Есен.

Малки монолози, размисли, спомени съставляват щрихите от портрета на Минчо Минчев, който той сам „рисува“ словесно, а въздействащи багри към чутото прибавят записите, запечатали неговото изпълнителско творчество. Как подрежда именитият цигулар скалата на своите ценности? „Никаква скала“ – споделя артистът – „Имало е един стремеж да не се примирявам и да търся нови неща, нови багри, нови усещания, които не само да ги мислиш, но и да ги изживееш и да ги предадеш. Да ги предадеш така, че хората да ги разберат. Това ми е било най-важното, когато съм бил аз на сцена и когато съм на сцена. Всичките изисквания, които съм имал към студентите си и към хората, с които работя в майсторските класове, с които имам контакти, е да търсят непрекъснато. И когато е станало добре, на другия ден да търсят да стане още по-добре. Винаги е възможно! Като си помисли човек каква невероятна конкуренция има по света в момента – трябва човек да си даде сметка, че така, нищо от само себе си, няма даром да получи. Трябва да го извоюва – не само да е талантлив и да работи страшно много, но и капчица щастие и късмет. Но неуморен труд, абсолютно неуморен труд. Няма такова нещо, автоматично да вземеш инструмента и то да стане както искаш. Не! Колко често сме доволни от това, което сме направили? Винаги има нещичко, което е било още по възможностите ни. С музиката трябва да внушаваш, да могат хората да я изживеят, да забравят къде са, да забравят за проблемите си. Това изкуство не трябва да бъде обяснявано – все едно да стоиш пред една картина и някой да ти я обяснява. Ако не въздейства ти отиваш на някаква администраторска работа“.