Всяка година на 17 септември думите на апостол Павел до коринтяните си проправят път към душите на хората. Във времето, в което живеем – и към страниците им във Фейсбук, но не това е важното.
Важното е, че не често, не в повечето случаи, а винаги накрая „остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голямата от тях е любовта“.
Затова, ден след като почетохме тия трите, в „Какво се случва“ се обърнахме отново към любовта, но тази, която София – градът, столицата, културното и духовно средище – буди в нас.
Кое прави София това, което е днес? Миналото ѝ, което за някои някога е било настояще? Архитектурата ѝ, през която прозират лицата и житейските тегоби и радости на хората, съградили града? Улиците ѝ, по които са минавали и ще продължават да минават софиянци и жителите на столицата? Миризмата ѝ, която е съвкупност от всичко поискано, захвърлено, преглътнато и отново поело по своя път? Цветовете ѝ, които понякога са много, а в други случаи изобщо ги няма? Хората, които са като плът от плътта ѝ, дишат и живеят с нея? Или ритъмът ѝ, който събира всичко това, та и още, в една палитра от емоции, чувства, опит за съществуване и простичък стремеж за оцеляване?
Отговора потърсихме в погледа на хората, които са отдали времето, таланта и идеите си на София. Това, което сега наричаме модерен начин на изразяване, един ден може да бъде просто отживелица. С днешна дата обаче платформи, в които можем да открием рамо до рамо стария и съвременен облик на София, представен през фотографии, истории, лица, детайли и градски обиколки, са езикът на времето. На него говорят Виктор Топалов, създателят на „Бохемска София“, Вихрен Георгиев, който търси, намира и заснема „People of Sofia“, и човекът зад „Етюд-и-те на София“ – Иван Шишиев. От тях в звуковия файл можете да чуете с какви очи гледаме София днес.
Невербалното общуване в политиката има сериозна роля в изграждането на цялостната представа за поведение. Може ли да се режисира невербалното, жестовете, мимиките, позицията на тялото или напротив, то винаги издава истинските намерения, поне за тези, които могат да ги разчетат? Влияят ли ни невербалните послания в политиката несъзнателно, така че да..
От 1 до 7 октомври Варна е домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин" . Това е най-старият фестивал за куклено изкуство в България. Провежда се на всеки три години и тази година е неговото 19-о издание. Фестивалният афиш включва 11 спектакъла на театри от Китай, Грузия и Естония, както и най-доброто, създадено от..
На 2 октомври от 19:00 часа на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски" в София Балетът на Държавна опера - Стара Загора ще представи своята най-нова постановка "Парижки нощи“. Спектакълът, поставен по повод 100 години Старозагорска опера от Донвена Пандурски – хореограф и режисьор, е впечатляваща балетна фантазия в четири..
С премиера на спектакъла "Вишнева градина" от Антон П. Чехов открива новия си творчески сезон Драматично-кукленият театър във Враца . Режисьор на постановката по последната пиеса на руския класик е дело на Владлен Александров. "Това е един от шедьоврите на световната драматургия и беше време трупата на Врачанския театър да работи едно..
За Васил Н . Василев това са основните материали – светлината на свещеното и сянката на телесното. Градейки по особен, поетичен начин формите и пространствата с тях, ненатрапливо напомня за смисъла им на носители на сакралното и еротичното. Тази двойственост е в цялата изложба – в цикъла "Христос и блудницата“, в картините " Мъж със свещ..
Тази вечер (30 септември) в НБКМ, клуб "Писмена" ще се състои премиерата на книгата на Кирил Мерджански "Избрани епитафии от залеза на римската империя"...
Сопраното Антония Раднева, баритонът Алек Аведисян и пианистът Фридеман Зайцер представят на 30 септември камерния концерт "Пътищата на любовта". Около..
Разговаряхме с проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество, точно по време на Деветнайсетия национален конгрес на тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg