Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сръбско-българската война – премълчани или пропуснати факти

„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски
Снимка: Wikipedia

На 6 септември се отбелязаха 135 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Известно е, че този акт не е добре приет от съседните държавици, тъй като с присъединяването на Румелия към Княжеството, то удвоява площта си, с което изменя значително съотношението между силите на Балканите и се превръща в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя.

Само два месеца по-късно Кралство Сърбия обявява война на Българското княжество. От тази дата също ни делят точно 135 години. Но сръбската агресия срещу новородената ни държава съвсем не е неочаквана и вероломна, както сме учили по някогашните соц учебници. Защото още през 1881 г. сръбският крал Обренович уведомява Великите сили, че ще нападне веднага България след евентуалното обединение между Княжеството и Източна Румелия.

Как реагират братята ни по Христова вяра и техните крале в Гърция и Румъния, какви са териториалните им претенции към нас? Кои от Великите сили – Германия, Австро-Унгария, Русия и Великобритания са на страната на България и кои са против нея в тази братоубийствена война? Каква е ролята на Александър I Батенберг, наречен Князът на Съединението, в битката срещу нашествениците? Преувеличени ли са неговите заслуги за победата, или продължават да се пренебрегват?

Какво се знае и не знае за онези трагичните, но и епични дни на покруси и победи на бойното поле? И днес – живеем ли със съзнанието, че едва 23 години след боевете при Сливница България най-сетне окончателно се освобождава и се самообявява за независима?








Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какви теми вълнуват младите умове

Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..

публикувано на 21.06.25 в 13:15

Родови имена от село Попина, Силистренско

Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..

публикувано на 20.06.25 в 15:10
Институтът по полимери към БАН

В Института по полимери създават нови технологии в полза на обществото

Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..

публикувано на 20.06.25 в 14:58
„Падането на Икар“ на художника Питер Брьогел-Стария

Икар: летя ли? Падна ли?

Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..

публикувано на 20.06.25 в 13:45

За тялото – когато алармира и когато боли…

Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..

обновено на 20.06.25 в 08:31