Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Портретистът Мартин Джачков и психологическите огледала на човека

Снимка: Радио София

Човешкият образ е този образ, който крепи всички нас като общество, като цивилизация и в който се откриваме и самите ние“, казва портретистът Мартин Джачков. Той пресъздава човешките отражения в поетични колажи – жанр в изящното изкуство, който сам създава.

Българската публика за първи път имаше възможност да се запознае с творбите му в изложбата „Омагьосана душа“, която младият художник представи в отворената галерия на Градската градина в парка на Народния театър „Иван Вазов“.

И ако за родната аудитория поетичните колажи на Мартин Джачков, с които той разказва историята на света през лицата и душите на хората, са съвсем нов прочит на портретурата, то френската столица добре познава работата му.

От десет години Джачков живее в Париж. За това време учи пластични изкуства в Монпелие, той е един от 20-имата, които приемат в престижния клас, изучава моден дизайн, архитектура, изящно изкуство и графичен дизайн, а накрая завършва „Портретура“ в Академията за изящни изкуства в Париж, при това в едно от най-известните ателиета в жанра.

Създава собствена модна линия – „Джачков“, която достига до дефилетата в Лондон и Париж и редица известни имена стават негови клиенти. След четири години работа с кожа и създаване на дизайнерски дрехи Мартин осъзнава, че модата е просто аксесоар към живота, докато изящното изкуство е живот в живота“. Започва да работи главно с акрил и маслени картини и се превръща в майстор и иноватор в колажа, където рисува върху хартия. Портретите му стават част от колекциите на някои от най-големите колекционери на изящно изкуство в Европа и Америка, а образът, който създава на световния балетист Рудолф Нуреев дели една стена с оригинал на Салвадор Дали. Художникът си създава и собствено издателство, чрез което иска да подаде ръка и на други млади таланти.

За Мартин Джачков портретите са едни психологически огледала на човека, в които може да се открие известна устойчивост. В тях той иска да пресъздаде не само физиката на личностите, които изобразява, но и истината, която е открил в тях. Нея търси чрез очите на своята душевност.

Един колекционер се вълнува както от сюжета на картината, така и от начина, по който той е възпроизведен“, смята младият портретист.

Според него хората допускат чуждия човешки образ в своя дом, защото в портрета те откриват себе си или този, който биха искали да бъдат. А много често откриват и онова, което им липсва в живота – било то частици нежност или просто топлотата на друго човешко присъствие.

Изящното изкуство е един мистериозен свят, по-близък до другия свят, споделя Мартин Джачков.

Според него обаче изящното изкуство в България е в абсолютен застой и не липсата на пари е причината за това. Липсват главни актьори в тази сфера. Липсва и амбиция. От страна на самите художници, а и от страна на институциите.

От градските ни галерии лъха полъх на меланхолия и абсолютна затвореност, твърди Мартин Джачков и допълва, че Министерството на културата е една спяща институция, която не счита изящното изкуство за приоритет“.

Художникът е на мнение, че организации като Съюза на художниците, както и галеристката гилдия, са неефективни. Затова и задачата на артистите е да вдигнат картините си от пътя и да ги вкарат в галериите. Трябва и да намерят начин, по който да дадат стойност на своята работа.

Все пак, Мартин Джачков смята, че у нас вече се усеща едно пробуждане и жажда за визия. А това, от което най-много имаме нужда, е солидарност. Портетистът си е поставил за цел да допринесе със своя опит и своето виждане за една нова енергия в света на изящното изкуство у нас.

Художникът е гост в рубриката „Младите в изкуството“. Чуйте повече в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05