Журналистиката Удуърд е труд, упорство и качествена съдебна система

От печат излезе книгата на американския журналист Боб Удуърд „Ярост“, от която се разбира, че американският президент Доналд Тръмп е знаел, че коронавирусът е по-смъртоносен от грипа, още преди болестта да се разпространи в Съединените щати. Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ как се пишат критични книги за действащи президенти, ще повлияят ли разкритията в книгата на президентските избори в САЩ, за специфичната журналистика на Боб Удуърд и защо в България няма разкрития като това на Удуърд.

Кой е Боб Удуърд

„Удуърд е от този вид журналисти, чието репортерство се базира буквално на стотици интервюта с различни източници, стотици часове,  прекарани в разговори, убеждаване на хората да говорят с теб. Да не говорим за труда след това при систематизирането и транскрибирането на събрания материал. Той започва да прави това, заедно с Карл Бернщайн, през 1974 година с разследванията Уотъргейт, когато те двамата като млади журналисти с помощта на къртовската си работа и може би най-известния неназован източник в историята на журналистиката „Дълбокото гърло“ довеждат с разкритията си до оставката на Ричард Никсън. Което вдъхновява поколения журналисти. Много от моите студенти преди двайсетина години също се чувстваха задължени за избора си да бъдат журналисти именно на Боб Удуърд.

Днес, на 77 години, Боб Удуърд продължава в същия дух. Интересното при него е, че той година след година, администрация след администрация успява някак си да убеди всеки следващ президент да му даде интервюта. Осигурява си достъп до източници. Един от съветниците на Буш-младши беше казал, че всяка администрация се надява да спечели Боб Удуърд на своя страна, като му дава достъп до източници и след това горчиво съжалява за това, защото той винаги успява да извади нещо, което е нелицеприятно за тях. Това е един модел на разследваща журналистика, която Удуърд е овладял да съвършенство.“

Как се гради такъв авторитет

„Това става с много работа и упорство. Самият Удуърд при наша среща ми е разказвал по колко пъти му се е налагало да се вижда с даден човек, докато пробие. Включително и с Тръмп. Това са все пак 18 интервюта, които е направил с него за последната книга.

Освен това разговорите с други хора, които дават информация, с която отиваш при обекта на разследването и му казваш – ето, аз имам тази информация и би било хубаво вие да ми дадете вашата, иначе ще трябва да публикувам само това, което имам от другия човек.

Това са вече едни стандартни в журналистиката прийоми, които не са за всеки, защото налагат колосално количество труд и упорство.

Сега, Боб Удуърд е вече едно утвърдено име. Спомням си, когато се срещнах с него за първи път, имаше хора, които казаха, че той вече не е истински разследващ журналист, защото се превърнал в част от естаблишмънта на Вашингтон – един вид инсайдър. Добре, обаче хората продължават да говорят с него, което му носи успех. Включително и комерсиален.

Другото, което се говори за Удуърд, е, че когато се съгласиш да му дадеш интервю, всъщност имаш някакъв шанс да получиш по-добро третиране в книгите му. Пример за това беше един от съветниците на Доналд Тръмп по националната сигурност Робърт О'Брайън, който е представен в книгата в доста симпатична светлина. По същия начин и военният министър Матис. Въобще доста хора, които са се съгласили да говорят с него, са го направили с идеята, че те могат по някакъв начин да убедят Удуърд да ги представи в по-добра светлина. Сега, дали това винаги се получава или не, е друг въпрос.

Ще повлияе ли книгата на Удуърд на изборите за Белия дом

„Краткият ми отговор е – не! Не мисля, че каквото и да било изнесено не само в последните месеци, но и година, може да повлияе на изборите. Защото хората, които подкрепят Тръмп, са си твърдо за него.“

Защо Боб Удуърд не е изнесъл информацията за вируса още през март, когато научава от Доналд Тръмп колко е опасен Covid-19, а я пази до излизането на книгата? Може би Боб също е можел да спаси много хора, пускайки аудизаписите.

„По принцип той няма нито навика, нито задължението да изнася информация, преди книгите му да излязат. Но има такъв упрек към него и като се има предвид, че е въпрос на живот и смърт може би, би било по-етично и правилно той да беше казал по-рано. Но все пак основната отговорност е на президента на САЩ, а не на разследващия журналист, който е разговарял с него. Това, което Удуърд казва за Тръмп като впечатления от многобройните им срещи и разговори, е, че не е сигурен дали Тръмп си дава сметка за много от нещата, които прави, и дали не живее в някакъв измислен негов свят, в който има значение само как той представя нещата, събитията, той какво казва, какви са рейтингите и вниманието към него.“

Каква е разликата между паралелния свят на Доналд Тръмп и паралелния свят, в който са упрекнати, че живеят нашите политици, имайки предвид протестите в България днес.

„Разликата е, че в България няма Удуърд, както и толкова изобилни и свободни медии, както в САЩ. Защото тук може да се оплакваме, че „Фокс нюз“ дърпат в едната посока, „Си Ен Ен“ – в другата, но в САЩ има много медии и те са влиятелни, освен това има значение какво казват и какво правят. Дори примера, с който започнахме – „Уотъргейт“, ами в България нямаме такъв аналог.“

Защо няма Боб Удуърд в България

„Има! Но системата не е същата, защото все пак, за да има ефект от тези разследвания, трябва да имаш независима съдебна система, която да преследва политиците, когато медиите разкрият нещо за тях. Журналистите не вкарват никого в затвора. Прокуратурата повдига обвинения, съдът вкарва хората в затвора. Ако го няма това, журналистите могат да си разследват колкото си искат и няма да има никакъв ефект, както знаем, че се е случвало в България много пъти с разследвания за какво ли не. При това качествени разследвания, но нещата умират до публикуването им, защото какво се случи с всичките разследвания за апартаменти, банки и което и друго да хванеш за последните 20 години? Кое от тях имаше реални последици, като например някой да влезе в затвора или поне да си е подал оставката...“