За 18 пореден път Програма достъп до информация ще раздаде годишните награди за най-активни граждани, организации и журналисти. Тази година номинациите са около 40 и различното е, че цялата церемония по награждаването ще се проведе онлайн поради епидемиологичното положение в страната.
Правото на достъп до информация е важно човешко право и необходимо условие за упражняване на други основни права.
Правото на достъп до информация е важно условие за открито и отговорно управление.
Правото на достъп до информация е условие за участието на хората в процеса на взимане на решения.
Освен за активните граждани, организаторите от Програма достъп до информации са помислили и за антинагради, т. е. отбелязване на онези хора и институции, с които гражданите буквално не могат да работят и които старателно крият информация.
За жалост в тези номинации за "Златен катинар" влизат Столична община, Народното събрание, Министертвото на правосъдието, Министерството на външните работи, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, редица общини, сред които Община Варна.
Разказва изпълнителният директор на Програмата Гергана Жулева:
Спас Спасов, журналист от вестниците "Дневник" и "Капитал", е номиниран за наградата "Златен ключ" за разследването на замърсяването на Варненското езеро, както и на причините за хилядите кубически метра силно замърсени отпадни води, които се изливат във Варненското езеро от скъсан тръбопровод.
"За журналистите достъпът до информация става все по-труден, посочи Спасов и допълни, че от месец не получава никаква информация от общинска администрация Варна.
Общинската администрация все по-трудно отговаря на въпросите, които ѝ е се задават, а те се трупат.
Медийната среда в провинцията става все по-драматична и все по-малко стават хората, готови да влязат в конфликт с местната администрация", посочи Спасов.
Доктор Петър Кърджилов е номиниран в категория Гражданин. Той е искал информация по два случая. Първият е от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) докладите на АЕЦ "Козлодуй" за четири сериозни събития в блокове 5 и 6 на централата, които, според ядрени експерти, допринасят за силно износване на реакторните компоненти.
През 2020 г. при разразяването на кризата с Covid-19 след поредица объркващи и противоречиви съобщения относно мерките за защита, както и липсата на информационен сайт за кризата, д-р Кърджилов поиска по ЗДОИ информация от Министерския съвет и от ръководителя на Националния оперативен щаб (НОЩ) проф. В. Мутафчийски за това дали е спазен Законът за защита при бедствия при създаването на кризисния щаб.
Отговорите от МС и проф. Мутафчийски показват, че законът не е спазен – премиерът Борисов, вместо да създаде кризисен щаб според разпоредбите на ЗЗБ, е създал по същество една група от съветници към МС (работна група), като лично той взема решенията относно прилагащите се мерки за защита от вируса на базата на популистки и субективни свои преценки. Съгласно ЗЗБ, мерките за защита при криза са отговорност на председателя на кризисния щаб.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg