В рубриката "Моята история" на предаването "Семейно радио" гостува Валя Попова - наш колега от Националното радио, социолог и човек, пристрастен към всичко, свързано с изкуство и култура. Поводът за срещата ѝ с водещата Ирина Вълчанова е личността на една от най-значимите фигури в българската култура от края на 19-ти век и началото на 20-ти век – тази на д-р Кръстьо Кръстев. Валя е човек, който обича града си и никога не пропуска възможност да се разходи и из някои тиха уличка с богата история.
И ние задочно тръгваме с нея на една от нейните разходки, за да се озовем пред "Къщата на великаните". Зад това приказно име се крие дом, в който са се събирали четирима великани на културната мисъл - д-р Кръстьо Кръстев, Петко Ю.Тодоров и поетите Пенчо Славейков и Пейо Яворов.
Вероятно повече от вас вече се досещат, че това са членовете на емблематичния за българската литература кръг "Мисъл". Това всъщност е домът на самия д-р Кръстев, издавал списание "Мисъл" в периода 1892 - 1907 г. Къщата се намира на улица "Хан Аспарух" в отсечката между ул. "Георги Раковски" и ул. "6-ти септември". В нея са се събирали членовете на кръга "Мисъл", а при хубаво време са сядали под дряново дърво в двора. Смята се, че именно под този дрян Яворов е получил своя псевдоним. Запазен е и кабинетът на д-р Кръстев.
В разговора на Ирина Вълчанова с Валя Попова ще научите още за делото на първия професионален български литературен критик и успешния му опит да приближи българската литература до водещите по онова време европейски естетически и художествените критерии. Доктор Кръстев полага и големи усилия да извиси българския литературен вкус, като в същото време е бил човек със силна гражданска позиция и непримирим дух, който често пъти му е печелил и врагове. Кръстев е бил един от най-големите противници на включването на България на страната на Германия в Първата световна война. Изготвя списък с 80 български интелектуалци, които да бъдат изтеглени от предната линия на фронта по време на войната, защото, по думите му, те биха били по-полезни за развитието на българската култура и дух. Писмото стига до тогавашния военен министър и искането е уважено.
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
