В рубриката "Моята история" на предаването "Семейно радио" гостува Валя Попова - наш колега от Националното радио, социолог и човек, пристрастен към всичко, свързано с изкуство и култура. Поводът за срещата ѝ с водещата Ирина Вълчанова е личността на една от най-значимите фигури в българската култура от края на 19-ти век и началото на 20-ти век – тази на д-р Кръстьо Кръстев. Валя е човек, който обича града си и никога не пропуска възможност да се разходи и из някои тиха уличка с богата история.
И ние задочно тръгваме с нея на една от нейните разходки, за да се озовем пред "Къщата на великаните". Зад това приказно име се крие дом, в който са се събирали четирима великани на културната мисъл - д-р Кръстьо Кръстев, Петко Ю.Тодоров и поетите Пенчо Славейков и Пейо Яворов.
Вероятно повече от вас вече се досещат, че това са членовете на емблематичния за българската литература кръг "Мисъл". Това всъщност е домът на самия д-р Кръстев, издавал списание "Мисъл" в периода 1892 - 1907 г. Къщата се намира на улица "Хан Аспарух" в отсечката между ул. "Георги Раковски" и ул. "6-ти септември". В нея са се събирали членовете на кръга "Мисъл", а при хубаво време са сядали под дряново дърво в двора. Смята се, че именно под този дрян Яворов е получил своя псевдоним. Запазен е и кабинетът на д-р Кръстев.
В разговора на Ирина Вълчанова с Валя Попова ще научите още за делото на първия професионален български литературен критик и успешния му опит да приближи българската литература до водещите по онова време европейски естетически и художествените критерии. Доктор Кръстев полага и големи усилия да извиси българския литературен вкус, като в същото време е бил човек със силна гражданска позиция и непримирим дух, който често пъти му е печелил и врагове. Кръстев е бил един от най-големите противници на включването на България на страната на Германия в Първата световна война. Изготвя списък с 80 български интелектуалци, които да бъдат изтеглени от предната линия на фронта по време на войната, защото, по думите му, те биха били по-полезни за развитието на българската култура и дух. Писмото стига до тогавашния военен министър и искането е уважено.
B нaчaлoтo нa 2025 г. в oблacттa нa изĸycтвeния интeлeĸт нacтъпи ceнзaциoннo cъбитиe. Изнeвидeлицa cpeд нaй-дoбpитe пpилoжeния ce пoяви нeвpoннaтa мpeжa DеерЅееk, ĸoятo ce пpeдcтaвя пo-дoбpe oт дoбpe пoзнaтaтa СhаtGРТ нa ОреnАІ. B cъщoтo вpeмe тя e aбcoлютнo дocтъпнa в Бългapия, нe изиcĸвa aбoнaмeнт и e paзpaбoтeнa cъc cъвceм мaлĸo финaнcoви..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските брегове, е викинг на име Гунбьорн. Той плавал от Норвегия до Исландия, но поради буря акостирал при един от островите, принадлежащи на Северна Америка. Това събитие датира между 876 и 933 г. Ерик..
Три български ученички ще представят научните си разработки на един от най-престижните конкурси за млади учени – Международния научен и инженерен панаир Regeneron 2025, който ще се проведе през май в Кълъмбъс, Охайо. Те ще имат възможност да се включат в световното изложение, след като спечелиха първите три награди на тазгодишното издание..
Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции..
В "Покана за пътуване" започнахме прелюбопитния разговор с журналистката Мира Баджева за една не особено позната част от Африка – Замбия, Малави, Танзания. Тя ни разходи из резервата в Замбия Южна Луангва. Но разказът бе толкова интересен, че не стигнахме до Малави. Днес ще поправим тази несправедливост към държавата в Източна Африка. Езерото Малави..
Какви опасности за свободата на изразяване и демокрацията крият предложените за гласуване в НС през тази седмица проектозакон за "чуждестранните агенти"..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов ,..
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
