Изсъхнало кипарисово дърво, захванато с мустаците на кит, оформя глава с изразително лице. То говори с очи и с вежди, които се движат с помощта на лостче, а различни механизми се грижат за това куклата да заиграе като човек. Управляват я трима кукловоди, между които цари йерархия. Само най-главният сред тях може да покаже лицето си по време на представление. Тук българският куклен театър се доближава до японския Бунраку, който поставя началото си в Осака преди повече от 300 години.
Някъде по това време в делтата на Червената река във Виетнам се развива древното изкуство на водния куклен театър. В него куклите се подчиняват само на съпротивлението на водата. Те оживяват в нея и в нея разказват историята си. От 2014 година насам българският куклен театър умея да потапя зрителите и в тази атмосфера.Ако се върнем още по-назад във времето и проследим пътя на родното куклено изкуство, ще минем през семейния театър на Прошек и ще стигнем чак до т.нар. „странстващи куклари“, които следвали популярна турска театрална традиция. Такъв е бил например Нено Кукладжията, който пътувал из страната и играел с кукли под съпровода на тамбура, пеене и фокуси.
Много може да се каже за историята на театъра с кукли, който поставя началото си от практиката на древните шамани да слагат маски на лицата си и да се превъплъщават в различни образи.
Част от тази история вече е и личната колекция от театрални кукли на проф. д.н. Дойчина Синигерска. Нейните уникати се оказаха изключително ценно допълнение за голямата историческа експозиция на българското куклено изкуство. Те са изработени в самото начало на ХХ век и включват ръкавични кукли, театър на сандъче и чингии. За колекцията си преподавателката по история на кукления театър, доайен в НАТФИЗ, получи почетна грамота от „Европейските дни на наследството 2020“.
Проф. Синигерска възприема куклите като един мост между хората. Според нея „необходимостта човек да чуе разнопосочни варианти на обяснението за действителността, която го заобикаля чрез мъртвия предмет, който оживява в момента и му дава отговори на някакви негови въпроси, които го вълнуват“, е причината куклите да продължават да будят любопитството у хората. Зрителят, смята преподавателката, не се интересува от това как се движи самата кукла, а от това какво има да му каже тя.
За историята на куклите, магията, която те пресъздават на театралната сцена и хората с голямо въображение, които се крият зад тях – чуйте от разговора с проф. Дойчина Синигерска във „Време и половина“.
Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите. В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..
Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят. Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..
Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..
Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното". В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..
Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..
С два концерта на 14 и 17 февруари в зала " Катя Попова " в Плевен и в зала " България " в София, Плевенската филхармония ще представи..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в..
Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg