Ще поиска ли душата да влезе в театъра и какво ще накара зрителя да влезе в салона? Проф. Маргарита Младенова коментира в "Нашият ден" започването на новия театрален сезон:
"Ние имаме представления за публиката от началото на месец юли. Целия юли, половината август и от 1 септември почти всяка вечер в различните пространства на Сфумато, спазвайки като мормони условията за броя зрители, ние нямаме празно място. Кръгът "Сфумато" – младата публика и другите хора – идват да гледат театър – какво ги води – при всички случаи нещо отвъд страха за тялото."
Предизвикателството през този сезон
"Според мен театърът трябва да преосмисли предмета си на творчество, да се завърне към големите теми, големите текстове, големите смисли – тези текстове, които говорят нещо на човека отвъд това, което се случва тук, сега и днес. Човекът има гражданска съвест, будност и трябва да вземе страна, да се определи, да прояви своето несъгласие. Но най-вече театърът е една надреалност, в която ние съществуваме за това, което липсва, а не против това, което е в повече."
Преосмисляне на репертоарната политика
"Театърът не е просто професия. Театърът е прекрачване в едни истини, забравени, които трябва да се събудят – театърът е затова, живото изкуство е затова. Да накара човека да вдигне поглед от краката си. Сега повече отпреди стои въпросът за смисъла на всеки живот и всеки човек."
Режисьорът и преподавател проф. Маргарита Младенова коментира отвореното писмо до управляващите на група интелектуалци, което вече е подписала:
"Отдавна е влошен климатът на обществените отношения. Ние живеем в един невъзможен за дишане, за понасяне въздух, сред един груб език. Всички т.нар. "дебати" се водят с пренебрежение към другата страна, с желание тя да бъде очернена. Не мога да си представя как е възможно т.нар. "управляващи" за толкова време нито една своя грешка да не съзнаят и да не сложат в този празнословен от тяхна страна апел за диалог. Няма и не може да има същински диалог между хора, които мерят живота и утрето на България със съвършено различни мерки.
Живеем в лоша пиеса, в която главни действащи лица са генералите.
Разбира се, друг много важен разговор е какво прави българската интелигенция в това време, около какво се обединява, защото тя е разпадната колкото никога досега. В известен смисъл има спадане на самочувствието на това, което интелигенцията прави и заема в публичното пространство. Изкуствата не се зачитат – това не значи да се затворим и нищо да не правим, някой все пак трябва да си дава сметка и да просветлява. Аз не мисля, че живеем в лошо време, ние просто живеем в лоша пиеса, ние лошо си пишем житейските сценарии."
Проф. Младенова е категорична: "Няма пари за дейности, няма пари за създаване. И се чудя защо навсякъде в Европа има паралелни фондове... а тука всичко разчита само и единствено на това, което от бюджета може да бъде отделено за култура. Ако обществото иска, настоява тази култура да е важна за него, за децата му, ако хората, които имат пари, държат на културата, тая култура нямаше да е на този хал..."
Книгата на Беатриче Алеманя "Идеален ден за нищоправене" е спечелила наградата "Ландерно" за най-добра книга на годината (Франция, 2017), също и Голямата награда на Музея на илюстрацията (Мулен, Франция, 2017), Златен медал на The Original Art exhibition of the Society of illustrators (САЩ 2017). Тя е сред десетте най-добри книги за годината от "Ню..
"Разправят, царю честити..." – така започват голяма част от историите, с които най-известната разказвачка в света отлага смъртната си присъда в продължение на 1001 нощи. Да се анализира цикълът "Хиляда и една нощ" предполага да се създаде произведение, не по-кратко от самата "Хиляда и една нощ". Част от историите в сборника са доста различни от..
Изложбата "През времето" в залите на Националната галерия – "Квадрат 500" е посветена на 90-годишнината на проф. Валентин Старчев. Макар и с ретроспективен характер, експозицията представя само част от внушителното и многопластово творчество на един от най-емблематичните и влиятелни български скулптори. Внимателната селекция от произведения..
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в Сите ентернасионал дез ар в Париж (Cite international des arts) след спечелен конкурс на СБХ. Ето какво пише галеристката Вихра Пешева за работите на Гергана Минкова: "Освен че рисува,..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов. Музеят се намира родния град на Башо Ига, префектура Мие. Хиляди поети от цял свят взимат участие в най-стария световен хайку конкурс. Тази година се състоя 79-ото му издание. С председател на..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg