„До последния каприз“ на Иван Юруков

„Съвършенството е част от човешкото съществуване. Откакто човек съществува, съвършенството е било предизвикателство за всички търсещи хора, за хората на изкуството особено. И макар да осъзнаваме, че съвършенството е утопия, нещо непостижимо, дали това не е някакъв вид себеизвинение, че не можем да го постигнем“, пита Иван Юруков.

Неговият кинорежисьорски дебют „До последния каприз“ се занимава именно със стремежа към съвършенството. Стремежът на търсещия, мислещия човек, който не спира да си задава въпроси и който всячески се опитва да открива новите си първи пъти.

За Иван Юруков и екипа на филма „До последния каприз“ е един от първите им пъти. Те работят по него близо пет години. Той е създаден предимно със собствени средства, а удовлетворението от филма е споделено – както между екипа, така и с публиката, която на 5 октомври имаше възможността да се запита докъде ни води стремежът към утопията.

„Откакто се занимавам въобще с изкуство, ме вълнува този въпрос дали човек трябва да се занимава с изкуство, за да задоволи интересите и очакванията на публиката, или трябва да го движи нещо, което той самият иска да изреве, да изкрещи, да изкара от себе си, да интерпретира, ако щете. Те са взаимносвързани неща, едното без другото не може“, каза във „Време и половина“ режисьорът Иван Юруков.

За да създаде сценария на „До последния каприз“, той се вдъхновява от книгата за живота на известния музикант Николо Паганини и най-вече от музиката му. Във филма частите от „24 каприза“ на Паганини, които главният герой се опитва да изсвири съвършено, са изпълнени от световноизвестния цигулар Светлин Русев. Той участва и в актьорския състав. В него влизат още Стоян Младенов, Мартин Тодоров и Пепи Тодоров.

Повратен момент във филма на Иван Юруков се оказва срещата между търсещия съвършенството артист и младите селски момчета, търсещи баланса с природата и простичкия начин на живот. Тази среща подсказва за предаването на щафетата от човека, който разглежда философски живота и който би следвало да остави в наследство или поне да подскаже на другите накъде трябва да вървим в него.

„Избрахме във филма точно това – да говорим за високата тема, за съвършенството, за преследването на съвършенството и въобще въпросите за високото изкуство, ситуирано в една много първична среда, естествена среда, в която обикновено хората не ги вълнуват тези работи. Те са дълбоко свързани с природата и може би тяхната връзка е много по-сложна в своята простота със съвършенството“, споделя още Иван Юруков и допълва:

„В този диапазон между първичната среда и преследването на високото изкуство, някъде там се съдържа животът.“

За капризите на изкуството и за изкуството като каприз, за намирането на личната утопия и отказването от комфорта само с едно „Да!“ – чуйте от Иван Юруков в звуковия файл.

Неговият филм „До последния каприз“ е част от 24-тия „София филм фест“. Догодина се очаква разпространението и официалната му премиера.