Защо Радичковото слово е толкова красиво? Каква е причината писателят да пише така интересно? Какво кара читателите да препрочитат думите му и защо няма насита жаждата им за магическия му реализъм?
Отговорите на тези въпроси проф. Любимир Халачев търси в документалния си филм „Истории за птици, хора и други чудеса“ – едно от единайсетте български заглавия с премиера на 24-тия „София филм фест“.
През погледа на близките до Йордан Радичков читатели, които са познавали твореца лично и имат отношение към литературата му, с помощта на архивни кадри от негови филми, театрални представления и интервюта, проследявайки предаването на майчината дарба за разказване, режисьорът и екипът на филма (съсценаристът Инна Пелева, операторът Емил Пенев и авторът на музиката Мариана Вълканова) се опитват да анализират вкусните, според проф. Халачев, думи на писателя. Именно те са и чудесата в Радичковите истории.
Творчеството на Йордан Радичков е като ледена вода от планински ручей, пиеш и все искаш още, смята Любомир Халачев. Страшно интересно е да се зачита и винаги се стига до момента, в който ти се приисква да целунеш думите по муцуните – желание, което самият писател е изпитвал.
„Истории за птици, хора и други чудеса“ представя едновременно реалистичния и метафоричен свят на Радичков, в който природата има специално място, а думите са цар и господар.
С филма си Любомир Халачев иска да покаже колко важни са културата и нейните литературни измерения за хората. В него има всичко онова, което според професора трябва да съдържа сериозното документално кино, а именно – търсене, задълбочен анализ, смислено поставени теми, разказ, идеи, извод и послание, което да замисли зрителя.
За вкуса от Радичковото слово, за доброто документално кино и ролята на писателите-философи в живота ни – проф. Любомир Халачев разказва в звуковия файл. Разговорът с него започва от това колко трудно е да се разказва за Радичков.
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg