Николай Стайков, разследващ журналист и съосновател на Антикорупционен фонд (АКФ) разказва в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ за опита му в използването на Закона за достъп до обществена информация във водещи негови журналистически разследвания.
Прокуратурата все още ме охранява
„Това, което ние искаме от прокуратурата и сме го искали официално с писма, е да се разследват извършителите на въпросните телефонни заплахи, които получихме по време на разследването „Осемте джуджета“ и да се разследва кой е зад тях, но за съжаление, това не се случи. Тоест, продължаваме да сме в абсурдната ситуация, от една страна, прокуратурата да ги намира за незначителни, за да не ги разследва, а от друга страна, да ми назначава охрана. Което е абсурдно и според мен така затвърждава хипотезите, че зад въпросните заплахи има високопоставени хора, които са под някаква форма на прокурорски чадър. Явно има откровено нежелание да се разследва, както и нежелание за изпълняване на обещанията, които са поели определени министри. Дори и вицепремиерът, наблюдаващ Министерство на вътрешните работи, Каракачанов пое по случая ангажимент да разкрие информация, обеща, че ще има проверка защо ресторантът „Осемте джуджета“ е бил охраняван денонощно от полицията, но такава проверка не е обявена публично."
Законът за достъп до информация
„За съжаление, виждаме едно барикадиране на институциите по отношение на даването на информация на журналистите и тогава ни остава само Законът за достъп до информация, който е един силов метод, при положение че нито един от другите методи не работи. Знаете, че нормалната работа на журналисти с институции, това е да бъдат изпратени въпроси и да се получи официален отговор. И от това зависи бързината, с която един журналист ще си свърши работата, което е много важно в наши дни. И затова масовият отказ на институциите да дават отговори при зададени въпроси, особено неудобни, се отразява и на работата на журналистите. Тогава идва на помощ Законът за достъп до информация и затова го наричам силов метод.
За съжаление обаче, това не означава само две седмици забавяне, какъвто е законовият срок за получаване на информация. Много често, за да се получи информацията, ако институциите не желаят да я предоставят, трябва да се ходи на дело. Което пък означава саботаж на журналистическото разследване, защото, ако то се появи, след половин или една година, след като мине делото, то много често губи своята актуалност. И пак да кажа, че това не е нормалният начин на работа между журналисти и институции. Би трябвало в търсенето на истината и справедливостта журналистите, гражданите и институциите да са от едната страна на барикадата, но много често се оказва, че не са.“
Често законът е формален
„Ще дам един пример, в който правихме разследване на едни ремонти на пътища. Беше ни даден достъп до документи по Закона за достъп на информацията, но какво се оказа – че имаме два часа, за да разгледаме около двадесет папки с няколко хиляди страници, но нямахме право да си водим записки или да снимаме. До нас седеше служител, който следеше да не препишем нещо от тези двадесет папки. Можехме само да ги гледаме като някакво художествено четиво, което е абсурдно, но се оказа законно. Това е само един пример за формалистично изпълнение на Закона за достъп до информацията – уж са ни дали информацията, но всъщност ние нямаме достъп до нея, защото как се запомнят двадесет хиляди страници?“
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Споделеното родителство – защитен ли е най-добрият интерес на детето? Защо е важно за детето да има съвместно упражняване на родителските права, равностойно и равнозначно участие на двамата родители в живота му? Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, внесени от ИТН,..
На 10 юли десетокласникът Кристиян Вълев – момче с детска церебрална парализа, изкачи връх Мусала с помощта на специализирана количка. Тази негова мечта сбъднаха доброволците от фондация "Ела и ти". Събитието с наслов "С Криско на Мусала" е част от тяхната кауза за по-достъпни природни гледки и кътчета, с което за пореден път напомнят, че планината е..
В "Мигранти с таланти" представяме д-р Лу Тиен, която е от Пекин, Китай. Тя е десето поколение лекар в нейното семейство. Завършва Шанхайския университет за традиционна китайска медицина и след като получава докторска степен, работи 3 години като постдокторант и научен сътрудник в Шанхайския институт за биологични науки. Когато пристига в България, за..
За смелите сърца с кауза разговаряме в "Нашият ден" с доброволеца Лазар Радков – един от инициаторите на "Спасителен клуб за Бъдеще", който събира на едно място доброволци от цялата страна с мисия да помагат при бедствия. В сезона на високите горещини доброволците от Хасково вече са изгасили около четири пожара, разказва Радков...
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg