Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

113 години от рождението на Иван Хаджийски

Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи

Паметникът на Иван Хаджийски в град Троян
Снимка: inso.bg

Думите „българин” и „българска работа” у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания. Българинът, в черните очила на нашето самоподценяване, е онова двукрако, без перушина, което населява сивите пространства от двете страни на Балкана и което, заради парче хляб, е способно на всичко, фанариотската теория за хондрокефаловщината на българина звучи като ласкателство в сравнение с онзи миризлив букет от качества, които ние си приписваме с презрителния термин „българин.” – това е един от най-известните цитати от Иван Хаджийски, чиито "Бит и душевност на нашия народ" и "Оптимистична теория на нашия народ" не просто не остаряват, а вероятно винаги ще звучат актуално.

Роденият в Троян Иван Хаджийски е сочен за един от основоположниците на българската социология. Радетел е за чист български език, непокварен от чуждици, разбираем, но красив. Чудомир го описва като човек с изключително чувство за хумор. Друг от приятелите му – проф. Димитър Михалчев – пък го сравнява с художник, който рисува българския народ в най-хубавата му светлина. И макар че не пести негативните оценки за черти в манталитета и душевността на българина, Хаджийски не ги характеризира като типично български.

Той е сред основателите на социологията у нас. В изследванията си използва не само документи и извори, писани преди него, а умело интерпретира преданията, легендите, историята и фолклора. Нещо повече, създава собствена "база данни", обикаляйки страната пеш и на колело, за да наблюдава и изследва българите в различни части на страната. 

Последната част на големия му труд "Бит и душевност на нашия народ" остава незавършена. Първият том от трилогията  е публикуван през 1940 г. Три години по-късно, Иван Хаджийски е готов с втората и продължава да работи по третата част от книгата. Тогава го сварва войната. Хаджийски потегля на ново пътуване, от което този път няма да се върне. Мобилизиран е в армията през 1943 г. Година по-късно – през септември, моли да бъде изпратен на фронта като доброволец. Малко след това, на 4 октомври 1944 г., в Сърбия намира смъртта си. Ръкописът с последната част, завършена по време на войната, изчезва безследно в годините на национализация.

„В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество“, пише Хаджийски. 

Същевременно успява да убеди читателя, че подкупите, безчестието, аморалността и ограбването са пуснали своите корени далеч по-рано в сочените за модел западни общества. И с конкретни примери от живота на известни българи съумява да опровергае обобщението, че нацията ни е нечестна, продажна и крадлива.

Най-сетне голямата обич и страстта, с която Иван Хаджийски се посвещава на изучаването на българския народ, са примери за един различен от днешния пропаганден патриотизъм.

"Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи”, пише големия познавач на народопсихологията.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Акъл за всички

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме за всички, че и ще остане.  Ето например достатъчно акъл как да бъде изградена бързо и без особени вложения от наша страна стратегическата магистрала до Видин.  Отговорните за това фактори, разните там магистралостроители и давачите на обещания да взимат по лист и химикалка и да си водят записки. Чуйте за..

публикувано на 05.02.25 в 16:45
д-р Цветеслава Гълъбова

Изписани, но изоставени: Психично болните и проблемите на системата

На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София.  В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България. Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА) Според д-р Гълъбова жената е..

обновено на 05.02.25 в 13:33

Открито заседание по сигнал за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето

Тема с продължение: Какво се случва с наредбите, засягащи парантерално хранене, какво дело в Административния съд на София предстои на 7 февруари – интервю в Lege Artis с д-р Антоанета Тончева , генетик и член на сдружението "Общност Мостове". Предстои открито съдебно заседание по сигнала за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето...

публикувано на 05.02.25 в 12:47
Доц. Жана Попова

Училищните медии на фокус: Академична инициатива обединява младите журналисти

Катедра "Радио и телевизия" към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира среща с училищните медии в страната в рамките на своя годишен фестивал. Това обяви доц. Жана Попова в ефира на предаването "Нашият ден" . Според нея инициативата цели да обедини всички форми на училищна..

обновено на 05.02.25 в 11:57

Естетична медицина – регулация, опасности, решения

За естетичната медицина – регулацията, опасностите и решенията говорим в Lege Artis, след като министърът на здравеопазването Силви Кирилов разпореди преглед на нормативната уредба в сферата. Регионалните здравни инспекции, от своя страна, започнаха проверки за нерегламентирани дейности, свързани с естетичната медици. Вниманието на държавните..

публикувано на 05.02.25 в 11:21