"Архитектурата винаги е нещо, което отваря вярата, нещо много позитивно. Може да си политик песимист, военен лидер, музикант, поет, писател или икономист песимист, но никога не можеш да си песимист, ако си архитект, защото да се занимаваш с архитектура, означава да построиш нещо, а когато строиш, винаги гледаш към бъдещето. Архитектурата се отнася не до миналото, а до вярата в бъдещето." – казва прочутият архитект Даниел Либескинд в лекцията си "Архитектурата е език".
А гостът в рубриката „Главен герой“, доц. д-р архитект Стефан Аспарухов, кандидат за председател на УС на Камарата на архитектите в България, ни кара да се замислим доколко познаваме правилата на архитектурната граматика и на самата професия на архитекта, днес, когато архитектурното образование е достъпно, но не така стои въпросът с реализацията.
"Реализацията е сериозен проблем поради това, че регулацията на професията не се осъществява така, както очаква държавата и най-вече обществото, каза Аспарухов.
Редица професии: лекари, нотариуси, геодезисти – успяха да убедят обществото, че професията им е важна и приносна.
Когато отидем на лекар или нотариус, там цените са фиксирани, не се пазарим за цената, в единия случай е заложено здравето ни, в другия – собствеността.
В последните 20 години ние, архитектите, не се възползвахме от това, че имаше подем в икономиката, в строителството, и изоставихме достойнството на професията си, не защитихме виждането си, че професията ни е свързана с благосъстоянието и здравето, макар и в дългосрочен план. Сега на работата ни се гледа като на краставици и домати и изобщо на стока, чиято цена, подлежи на пазарлък."
Както става ясно обаче, архитектите не са хора, които могат да си позволят песимизъм задълго. Стефан Аспарухов разказва за ролята на Камарата на архитектите като посредник между хората и администрацията и начините професионалната организация да работи за престижа на професията, да адресира и комуникира проблемите по един ясен и достъпен начин.
Чуйте разговора, в който стана въпрос и за това как, като граждани, да поемем отговорността си за градската среда, която обитаваме.
Георги Трайков от София се захваща с реставрирането на мебели почти като на шега, а се увлича дотолкова, че създава собствено ателие и се сдобива и с помощник – тапицера Александър Петренко. Да се реставрират мебели изглежда лесно, но е свързано с много груба и фина работа, усет за душата на предметите и за тяхната история. И понеже Георги..
В неделното евангелско четиво Христос излекува двама слепци и един, обхванат от бяс ням човек. За Сина Божи, който е Лекар на душите и телата, това не е първото изцеление. Прави впечатление не отричането на безспорното чудо, а неговото обяснение. Множество са физическите недъзи, които Христос облекчава, но винаги показва, че истинският носител на..
Защо 12 години след протестите ДАНСwithme и "Белия автобус" днес по площадите на големите български градове отново има протестиращи хора, които искат справедлива съдебна система у нас . Какво пропусна гражданското ни общество, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ. Какво..
Осъдителната присъда за журналиста Борис Митов и "Медиапул" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова , преподавател във ФЖМК. "Това дело е изключително важно в няколко посоки, особено сега, когато говорим за събитията с кмета на Варна и за всички последици от действието на прокуратура, на Антикорупционната комисия и..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Минчо Димчев, Търговище: Съседът ми направи ламаринен гараж в двора си, непосредствено до моята ограда. Направих молба до Общината и до МРРБ. От министерството ми отговориха, че от Общината могат да разрешат въпроса. Зная, че..
Защо 12 години след протестите ДАНСwithme и "Белия автобус" днес по площадите на големите български градове отново има протестиращи хора, които..
Екипът на Театър 199 "Валентин Стойчев" посвещава театралния сезон и премиерните спектакли през цялата юбилейна година на своя дългогодишен директор Анна..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg