Посланията на архитектите не достигат до обществото

"Архитектурата винаги е нещо, което отваря вярата, нещо много позитивно. Може да си политик песимист, военен лидер, музикант, поет, писател или икономист песимист, но никога не можеш да си песимист, ако си архитект, защото да се занимаваш с архитектура, означава да построиш нещо, а когато строиш, винаги гледаш към бъдещето. Архитектурата се отнася не до миналото, а до вярата в бъдещето."  – казва прочутият архитект Даниел Либескинд в лекцията си "Архитектурата е език".

А гостът в рубриката „Главен герой“, доц. д-р архитект Стефан Аспарухов, кандидат за председател на УС на Камарата на архитектите в България, ни кара да се замислим доколко познаваме правилата на архитектурната граматика и на самата професия на архитекта, днес, когато архитектурното образование е достъпно, но не така стои въпросът с реализацията.

"Реализацията е сериозен проблем поради това, че регулацията на професията не се осъществява така, както очаква държавата и най-вече обществото, каза Аспарухов.

Редица професии: лекари, нотариуси, геодезисти – успяха да убедят обществото, че професията им е важна и приносна.

Когато отидем на лекар или нотариус, там цените са фиксирани, не се пазарим за цената, в единия случай е заложено здравето ни, в другия – собствеността.

В последните 20 години ние, архитектите, не се възползвахме от това, че имаше подем в икономиката, в строителството, и изоставихме достойнството на професията си, не защитихме виждането си, че професията ни е свързана с благосъстоянието и здравето, макар и в дългосрочен план. Сега на работата ни се гледа като на краставици и домати и изобщо на стока, чиято цена, подлежи на пазарлък."

Както става ясно обаче, архитектите не са хора, които могат да си позволят песимизъм задълго. Стефан Аспарухов разказва за ролята на Камарата на архитектите като посредник между хората и администрацията и начините професионалната организация да работи за престижа на професията, да адресира и комуникира проблемите по един ясен и достъпен начин.

Чуйте разговора, в който стана въпрос и за това как, като граждани, да поемем отговорността си за градската среда, която обитаваме.