Годишното изследване за свободата на словото в България, направено за пети пореден път през последните десет години от АЕЖ, под заглавието „Журналистиката без маски“, бе предшествано от още два документа, а именно независимото проучване на Центъра за медиен плурализъм и Доклада за върховенството на закона в ЕС. Първото изследване недвусмислено показа, че България е в проблемните зони на ЕС, що се касае до плурализма и медийната свобода. А второто – отправи критики, макар и дипломатични, към медийната среда в страната ни.
Кръгът затвори годишното изследване на АЕЖ „Журналистика без маски“ и всъщност
Предопредели големият разговор за това, каква медийна среда искаме да имаме в България.
Илия Вълков (автор на изследването): "От няколко години акцентираме върху едни и същи проблеми: концентрацията на медийна собственост, разпространение на печатните издания, злоупотреба с раздаване на европейски фондове на близки на властта медии, безотчетно и чрез пряко договаряне, професионалните стандарти, които са изключително занижени, все по-големият ръст на автоцензура при българските журналисти, огромен и забележим външен натиск от страна на политическите лица в медиите. Изследването затвърждава едно голямо убеждение, че проблеми има и те трябва да намерят своето решение."
Какво означава медиите да са свободни
"Трябва да направя едно важно уточнение, че свободата на медиите и медийната свобода, нямат нищо общо със свободата на словото и свободата на изразяване. Това, че имаме право да си говорим на глас, да критикуваме на глас, да пишем във ФБ, да можем спокойно да псуваме властта, използвайки богатството на българския език, не означава, че медиите са свободни и че имаме плуралистична медийна среда."
Журналистика-пенкелер
Иван Атанасов (гл. редактор на сайта „Сакарнюз“): "Медиите в провинцията са хронично недофинансирани. Това е отражение на икономическата среда в по-малките региони, защото тук бизнесът не отделя много пари за медиите, тъй като не разбира, че ако има свободни медии, за тях ще е по-лесен бизнесът. И това е голям проблем. Друг проблем за медиите в провинцията е това, че сме хора - пенкелер. Един журналист отразява посещение на премиер, богослужение и катастрофа и това няма начин да не рефлектира върху качествата на материалите ни."
Големите и малките медии
"В повечето случаи онези теми, които разглеждат централните медии, идват от нас. Проблем, който сме започнали да го разнищваме, който сме извадили на показ в нашите медии, след два дни се появява в централните. Наши новини се пускат в централните емисии и печат, без да бъдем цитирани. Местните проблеми и теми, които се отразяват в националния ефир, идват от нас. А в същото време нямаме достъп до онези мечтани европейски средства, които биха подобрили условията и качеството на работата ни. Смятаме, че сме незаслужено дискриминирани и избутани в ъгъла, просто защото не сме толкова силни и нямаме такова влияние, което имат големите медии.
Целия разговор с Илия Вълков и Иван Атанасов чуйте в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
