Двуезичният албум „Петдесет жени в българската живопис“ поставя щрихите на една кратка, но достатъчно достоверна обща картина на развитието на изобразителното изкуство у нас от началото на ХХ век до наши дни и мястото на жените творци в нея. В албума са включени както репродуцирани произведения на българските художнички – от колекциите на Националната галерия, СГХГ и други български галерии и частни колекции, така и техните биографии.
Съставители на луксозното издание са проф. Чавдар Попов и д-р Милена Балчева-Божкова. С работата си по албума те се опитват да разберат дали има основание да се говори за някаква специфична женска чувствителност, за женско своеобразие в изкуството.
Натюрмортът, детският портрет, дамският портрет и интериорът са основен репертоар за жените художнички в периода между двете световни войни и именно той дава повод донякъде да се говори за отделни женски категории в изобразителното изкуство.
„Въпросът за женското творчество, дори самата му дефиниция като токова, е проблем от изключително значение“, споделя д-р Милена Балчева-Божкова. „Разграничавайки се от т.нар. "феминистка критика" на историята на изкуството, станала особено актуална през последните години, в контекста на нашето изкуство и точно в тези години между двете световни войни е необходимо да разкрием пристрастията и обществените реакции, възникнали по отношение на въпроса са жените творци“.
Според изследователката етикетирането на една творба като женствена често по косвен начин я натоварва с отрицателна оценка. В повечето случаи произведенията на художничките в миналото са определяни като женско изкуство, което се характеризира с деликатност, нежност, лиричност, романтичност, но не и със сила. А именно с това, според критиците, се отличава т.нар. "мъжко творчество".
Съставителите на албума ограничават панорамата от имена и творби в женското изкуство единствено до живописта, тъй като в нея в най-ярка и в пълна степен се разгръщат постиженията на редица забележителни авторки, които бележат трайна диря в българското изкуство. Като например Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Бинка Златарева, Веса Василева, Дора Бонева, Лиляна Русева и Калина Тасева.
Двуезичният албум е създаден по идея на княз Никита Лобанов-Ростовски, а работата по него отнема близо две година. По думите на д-р Милена Балчева-Божкова темата за женското изкуство е актуална, но в никакъв случай не и изчерпана. Тя е фрагментарно проучена и има още много какво да се пише и говори по нея. Самата тя си представя още тематични издания, които могат да засегнат темата за жените творци в други области на пластичните изкуства, като скулптурата например.
Повече за албума „Петдесет жени в българската живопис“ можете да чуете в звуковия файл.
Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите. В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..
Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят. Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..
Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..
Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното". В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..
Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..
С два концерта на 14 и 17 февруари в зала " Катя Попова " в Плевен и в зала " България " в София, Плевенската филхармония ще представи..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в..
Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg