Прощаваме се с Александър Томов

Още един голям български писател се пренесе в Голямата небесна библиотека. Александър Томов – писател на романи, автор на сценарии, започва своя творчески път със стихове. Александър Томов почина на 76-годишна възраст на 21 октомври 2020 г. Поклонението пред писателя е на 24 октомври от 14 ч. на Централните софийски гробища.

Ето какво сподели в "Артефир" доц. д-р Георги Цанков:

"Сашо цял живот се опитваше да чете "добрата азбука на битието" и в него крещеше душата на дете. В него бушуваха спомените и страхът, а тихите бездни родиха стиховете, новелите, романите и филмите, с които ще го запомним. 

Преди актуалната тематика той създаде една нова тема в българската литература. Във времето на тоталитарните безумия, когато се говореше за инфантилна проза, той създаде своята невероятна проза за крайния квартал, в който бушуваше съдбата на света. Неговите стихове "Квартал "Надежда", "Луминисцентни балади" и разказите и новелите му – "Елегия за птици", "Здрач и пепел", "Сянката на един сън" и "Есента на сърцето" – са нещо, което не се повтаря в нашата литература. Това е съдбата на аутсайдера, който има душата на поет и който е успял да струпа в себе си целия ужас и същевременно цялата красота на времето.

По-късно, когато вече се надявахме, че сме се освободили от цензурата, от мрака, започна да създава своите пророчески епопеи – "Корупция", "Новобогаташи", "Четвъртата власт". Много крайно уж интелектуални критици обвиняваха него и Христо Калчев, че са се поддали на масовия вкус, че обслужват непретенциозния читател. Но това са анатомични разрези на нашето време. 

Историческата му поредица – трилогията "Пурпур" – един друг жанр, който продължава, може би, търсенията на един такъв титан като Емилиян Станев.

Александър Томов беше човек с енциклопедична култура. Той всмукваше в себе си световната култура и същевременно излъчваше еманация на мъдрост и на красота в прозата и поезията си. 

Българската завист се прояви и по отношение на сценариите и филмите му. Наричаха Киноцентъра "Сашо-Томовата колиба", без да си дават сметка какви филми направи той с големи режисьори. Във всичките си филми Александър Томов, освен поет и мечтател, беше и реалист."

Александър Томов получи през 2014 година отличието "Златен век", носител е на Наградата за поезия "Владимир Башев", но той има и много награди за филмите си. Наградата на критиката на фестивала в Страсбург 1982 за "Елегия", наградата на Филмовия фестивал в Москва 1986 за "Характеристика"...

"Трябва да отбележим и изключителната му принципност. Той беше първият председател на СЕМ и го напусна страшно разочарован. Написа най-точните политически есета ("Новите варвари"), крайно ангажиран и невероятно честен творец." – коментира още доц. д-р Георги Цанков.

Александър Томов е роден в София на 3 юли 1944 г. Завършва българска филология в Софийският университет „Климент Охридски“ през 1972 г. Член е на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на парламента и негов председател от декември 1998 г. до август 2001 г. След 1997 г. преподава кинодраматургия в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и в Нов български университет. Александър Томов е автор на стихосбирки и политически романи, сценарист е на над 10 филма. Автор е на десетки книги, посветени на събитията и личности от годините на прехода. В тази категория са трилогиите му „Корупция", "Новобогаташи", "Арсения", "Четвъртата власт". Има и исторически романи – „Византийски лабиринт“ (2001), „Императрица Теофано“ (2003) и „Йешуа“ (2012). По негови сценарии са заснети едни от най-хубавите български филми от 70-те и 80-те години – "Елегия", "Романтична история", "Маргарит и Маргарита", "Смъртта може да почака", "Характеристика", "Мечтатели”.