„Есклармонда“ е опера в четири действия, осем картини, пролог и епилог от Жюл Масне с френско либрето от Алфред Бло и Луи Фердинан дьо Грамон. Изпълнена е за първи път на 15 май 1889 г. от трупата на „Опера Комик“ в оперния театър на площад Шатле в Париж.
Това е най-амбициозното сценично произведение на Масне. За жалост се играе твърде рядко. Понякога се възражда, а в съвременната епоха това става през 1975 г. с Джоун Съдърлънд и Ричард Бонинг. Ролята на Есклармонда е изключително трудна за изпълнение, с извънземни колоратурни пасажи, които са във възможностите само на много надарени певици.
Историята се основава на средновековната рицарска легенда „Партенопеюс дьо Блоа“, която е написана в средата на 12 в. от Денис Пирамюс. В оригинала магьосницата се нарича Мелиор. Името Есклармонда е взето от друга легенда от 13 в., която е съвсем различна от оперната. Алфред Бло открива легендата за Партенопеюс през 1871 в библиотеката в Блоа, където той намира убежище по време на Парижката комуна. Оригиналното либретото е било наречено „Пертинакс“. Било е написано първо в проза, а след това обърнато в стихове с помощта на Луи дьо Грамон. През 1882 г. те го предлагат на белгийския композитор Франсоа-Огюст Жевар, който отказва. Скоро обаче то попада у Масне.
В спомените си в края на живота си Масне описва създаването на ролята на Есклармонда благодарение на шанса да срещне Сибил Сандерсон през пролетта на 1887 г. Той обяснява колко е бил възхитен от необятните възможности на нейния глас и пише, че тя е перфектната изпълнителка за неговата нова опера, която е започнал да композира в края на 1886 г. Той вече е имал либретото, а срещата със Сибил Сандерсон е била само катализаторът, който го стимулира да завърши операта. Творбата била поръчана, за да открие Парижкото изложение през 1889 г. По време на най-интензивния работен процес през лятото на 1887 г. Масне се премества в хотела във Веве, където е настанена госпожица Сандерсон. Така всяка вечер той консултира с нея различни завършени епизоди от операта. В края на 1888 г. операта е завършена. И започват репетициите в Опера комик. Масне посвещава творбата на Сибил Сандерсон и в знак на благодарност, позволява нейният подпис да стои редом до неговия в ръкописа на партитурата. Родни Милнс предполага, че „страстта на Масне към неговата водеща дама е довела до някои от най-еротичните му сцени“. Друг критик отбелязва майсторското умение на Масене в писането и за мъжките гласове – на тенорите Ролан и Енеас, но също така и за Епископа, император Форкас и крал Клеомер.
Операта, след премиерата има голям успех. На 10 септември същата година е представено петдесетото представление, а през февруари следващата година стотното. През ноември се играе в Брюксел. През 1892 г. операта е поставена в Санкт Петербург, след това във френския театър в Ню Орлиан, като главната роля отново изпълнява Сибил Сандерсон. Има постановки в Руан и Женева. Скоро след премиерата Сибил Сандерсон се разболява. Когато тя умира в началото на 20-ти век, изглежда, че самият Масене губи интерес към операта, която е написал за нея и отхвърля всякакви по-нататъшни постановки. Творбата е възродена едва през 1923 г., много след смъртта на композитора. След това следват краткотрайни съживявания в сценични постановки или концертни изпълнения. Едва през 70-те години усилията на Ричард Бонинг и Джоун Съдърланд връщат „Есклармонда“ към живота, като следват поредица от изпълнения на различни места. През 1992 г. отново идва период на възраждане на операта с две постановки – на фестивала „Масне“ в Сент Етиен с Дениа Гавацени-Мацола и в театър „Реджо“, Торино с Александрина Пендачанска. В тази постановка пее и Иван Кюркчиев в ролята на Енеас.
Запис на операта „Есклармонда“ може да слушате в поредицата „Непознатите опери“ на предаването „Неделен следобед“ по програма „Христо Ботев“ на 25 октомври от 14 часа.
Съдържание
ПрологВ предаването "Музикална мрежа " по програма " Христо Ботев " представяме новия албум на немския джаз тромпетист и вокалист Тил Брьонер, озаглавен " Италия " . Албумът е издаден на 5 септември 2025 г. и включва известни, но и не толкова познати песни от италианската поп музика, създадени в периода от 60-те до 80-те години на миналия..
На 20 септември Централният военен клуб в София ще се превърне в сцена на изключително музикално събитие от световна класа. Под мотото Ad limites impossibilitatis – "На границата на невъзможното", ОКИ Дом на културата "Средец" представя концерт, до който софийската публика ще има възможност да се докосне за първи път. Световноизвестният цигулар..
Концерти, спектакли и балет включва есенната програма на 56-ото издание на фестивала. Културните събития в афиша на "Софийски музикални седмици" ще бъдат на няколко сцени в столицата. Фестивалът ще зарадва меломаните с разнообразна програма от жанрове – от камерна и симфонична музика, опера, балет, вокални концерти, до кулминацията на 3 октомври с..
"Световноизвестни оперни увертюри на 4 рояла" е концерт, който събира 8 известни пианисти от 5 държави. Те ще превърнат четири рояла в могъщ оркестър, изпълнявайки някои от най-популярните оперни увертюри в историята на музиката. Идеолог и създател на проекта е българският пианист и педагог проф. Томислав Байнов, който заедно със своя клавирен ансамбъл..
Той отдавна не е Кико от Пуерто Рико, както го описваха несведущите български медии миналия век, бъркайки го с Рики Мартин. Защото не е от Мексико или от Пуерто Рико, а е чист испанец – роден в Мадрид и отраснал в Маями. Любопитен фокус: един от онези, които отучиха средностатистическия американец от кънтрито и го свикнаха с латино попа. На фона на..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
В рубриката "Разговорът" писателката Здравка Евтимова сподели впечатленията си от няколко значими културни събития и свои лични пътувания. Тя говори за..
Училището носи името на градчето Ньовил-дю-Боск в департамент Йор, Нормандия,където започва всичко. През 1973 г. там се настаняват и създават училище трима..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg