Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анатомията – наука, която умее да изненадва

Снимка: iztok-zapad.eu

От вглеждането в трупа на убитите животни, първите жертвоприношения и балсамирането на трупове в древни времена до днешните дисекции и доброволното даряване на човешкото тяло с научна цел, анатомията е изминала труден път, осмислян от много жертвоготовни хора, превърнали в своя кауза изучаването на човешката анатомия. Сред тях са не само забележителни учени, с които свързваме създаването на тази наука, без която въобще не бихме могли да си представим съвременната медицина, но и гении на четката и перото като Леонардо да Винчи и Франсоа Рабле. Както и мнозина други – незаслужено забравени в полумрака на историята, останала доста дълго „страстно влюбена“ в клишето „Гален-Авицена-Везалий“.

Каква цена се е налагало да плащат за своята изследователска дързост тези хора? С какви славни и сенчести страни е белязана въпросната история? Как са изглеждали първите анатомични театри и анатомични музеи и пред какви предизвикателства е изправена съвременната макроскопска и клинична анатомия не само като наука, но и като учебен предмет?

От разговора с хирурга, д-р Драгомир Дарданов, един от авторите на книгата „Анатомията и анатомите през вековете“ (заедно с колежката си д-р Нана Нарлиева), узнаваме отговорите.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Фердинандов

Еврика! Успешни българи: Димитър Фердинандов

Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на..

обновено на 15.09.25 в 20:44

Кралят на артистичния кич си построи Ермитаж в Пулия

Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..

публикувано на 15.09.25 в 10:18
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05