Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Английски, ама не съвсем

Снимка: Rawpixel

Дотам я докарахме, че без да поназнайваме английски не можем да разберем какво си говорят децата ни. Няма да сме пълноценни читатели и на така наречените „лайфстайл“ издания, което не е особена загуба. Факт е, че думи, съчетания, изрази и дори междуметия от езика на глобално общуващото човечество се вливат непрекъснато в речта ни. Опитът учи, че много от тях също така бързо ще се „оттекат“ и само някои ще се настанят трайно. Въпросът е доколко новите заемки се приспособяват към българската граматика. Това проследява в свои изследвания Божил Христов, гл.ас. в Софийския университет.

Оказва се, че глаголът, дори когато е взет от чуждия език, задължително се сдобива с типичните за нашите глаголи родни и заети представки, наставки и окончания – принтираме, чекираме, постваме, лайкваме, изкрейзваме и т.н. По-иначе стоят нещата със съществителните и прилагателните. Много често те остават неизменяеми, което пък създава и трудности при употребата им.

Прави впечатление и засиленото възприемане на един модел, чужд за езика ни, макар и познат от много по-стари заемки от турски като шкембе чорба, дроб сарма, тюрлюгювеч. Става дума за употребата на английски съществителни и прилагателни като предпоставени определения – спешъл поздрави, фешън джаджи, слим панталони, детокс терапия и т.н. Различното „поведение“ на новите заемки наблюдаваме дори в толкова употребяваните напоследък съчетания като ковид криза и коронавирусна инфекция.



„Игрословица“ – игра със слушателите – какво е „косер и звъна“ (обяснява Димитър Василев, уредник в националния етнографски музей), какво е „аязмо“ и „стопан“ (разказва етнологът проф. Рачко Попов)







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35