Дотам я докарахме, че без да поназнайваме английски не можем да разберем какво си говорят децата ни. Няма да сме пълноценни читатели и на така наречените „лайфстайл“ издания, което не е особена загуба. Факт е, че думи, съчетания, изрази и дори междуметия от езика на глобално общуващото човечество се вливат непрекъснато в речта ни. Опитът учи, че много от тях също така бързо ще се „оттекат“ и само някои ще се настанят трайно. Въпросът е доколко новите заемки се приспособяват към българската граматика. Това проследява в свои изследвания Божил Христов, гл.ас. в Софийския университет.
Оказва се, че глаголът, дори когато е взет от чуждия език, задължително се сдобива с типичните за нашите глаголи родни и заети представки, наставки и окончания – принтираме, чекираме, постваме, лайкваме, изкрейзваме и т.н. По-иначе стоят нещата със съществителните и прилагателните. Много често те остават неизменяеми, което пък създава и трудности при употребата им.
Прави впечатление и засиленото възприемане на един модел, чужд за езика ни, макар и познат от много по-стари заемки от турски като шкембе чорба, дроб сарма, тюрлюгювеч. Става дума за употребата на английски съществителни и прилагателни като предпоставени определения – спешъл поздрави, фешън джаджи, слим панталони, детокс терапия и т.н. Различното „поведение“ на новите заемки наблюдаваме дори в толкова употребяваните напоследък съчетания като ковид криза и коронавирусна инфекция.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
Кои са митовете за страшния интернет? Каква е представата на родителя за неговото дете в социалните мрежи? Къде е то – в страшната гора, в която са..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg