Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Английски, ама не съвсем

Снимка: Rawpixel

Дотам я докарахме, че без да поназнайваме английски не можем да разберем какво си говорят децата ни. Няма да сме пълноценни читатели и на така наречените „лайфстайл“ издания, което не е особена загуба. Факт е, че думи, съчетания, изрази и дори междуметия от езика на глобално общуващото човечество се вливат непрекъснато в речта ни. Опитът учи, че много от тях също така бързо ще се „оттекат“ и само някои ще се настанят трайно. Въпросът е доколко новите заемки се приспособяват към българската граматика. Това проследява в свои изследвания Божил Христов, гл.ас. в Софийския университет.

Оказва се, че глаголът, дори когато е взет от чуждия език, задължително се сдобива с типичните за нашите глаголи родни и заети представки, наставки и окончания – принтираме, чекираме, постваме, лайкваме, изкрейзваме и т.н. По-иначе стоят нещата със съществителните и прилагателните. Много често те остават неизменяеми, което пък създава и трудности при употребата им.

Прави впечатление и засиленото възприемане на един модел, чужд за езика ни, макар и познат от много по-стари заемки от турски като шкембе чорба, дроб сарма, тюрлюгювеч. Става дума за употребата на английски съществителни и прилагателни като предпоставени определения – спешъл поздрави, фешън джаджи, слим панталони, детокс терапия и т.н. Различното „поведение“ на новите заемки наблюдаваме дори в толкова употребяваните напоследък съчетания като ковид криза и коронавирусна инфекция.



„Игрословица“ – игра със слушателите – какво е „косер и звъна“ (обяснява Димитър Василев, уредник в националния етнографски музей), какво е „аязмо“ и „стопан“ (разказва етнологът проф. Рачко Попов)







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15