Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Венци Мицов призовава децата да пазят водата

Снимка: Личен архив

„Когато започнах да пиша този мюзикъл, идеята беше да напишем нещо за най-малките деца. Нещо, което да ги накара да обичат природата и да ценят водата като едно от най-големите богатства, които имаме“, каза в „Артефир“ Венци Мицов за новия си детски мюзикъл „Приказка за водата“. Той се игра за първи път преди броени дни, а скоро ще бъде достъпен онлайн за всички.

Поуката, която малките могат да си извадят от музикалния спектакъл, обаче не е само важната житейска мъдрост, а именно – да пазим водата, природата и всички нейни земни ресурси. Сюжетът на „Приказка за водата“ всъщност припомня, че понякога една детска приказка може да изпревари времето, а след това то да се върне като една по-страшна нейна версия.

Историята за безрасъдния цар, който, в стремежа си да покаже колко е велик, какъв красив замък и колко прекрасно езеро може да създаде, оставя цялото си царство без вода, води до безброй комични и трагикомични случки. Проклятието на самозабравилите се завършва с щастлив край в приказки като тази, но в реалния живот невинаги е така, особено у нас, припомни композитора Венци Мицов.

„Спомнените си колко пъти настъпваме мотиката, колко човешки живота вече ни коства това да променяме системата, защото тя е непроменима преди някой да си отиде. Според мен на Народното събрание от много отдавна не трябва да пише „Съединението прави силата“, а „След дъжд качулка“, защото това е нашият девиз“, допълни още Мицов.

Създателят на детския мюзикъл „Приказка за водата“ сподели и как според него трябва да се говори с малките.

„Най-голямата грешка, която можеш да направиш като автор, когато пишеш за деца, е да пишеш по онзи така характер инфантилен начин и да им говориш сякаш срещу теб стоят някакви идиоти. Децата искат да им говориш като равен с равен. Разбира се, не с езика, с който ние си говорим, но те искат да им разкажеш нещо и то да е истинско и честно. Лошото е, че този разговор пред нас, големите, не върви.

Ето, виждаме и в момента плодовете от това, че ние самите не сме се научли да ценим собственото си здраве и здравето на другите. Фактът, че голяма част от хората смятат, че всъщност не трябва да се носят маски, а трябва да си дишаме един на друг в лицата в момент на пандемия го доказва много добре.

В ефира на програма „Христо Ботев“ музикантът и политик говори и за изгубената връзка между родителите и техните деца, за последиците от изолацията и новия смисъл, който влагаме в думите. Той смята, че бъдещето на нашата страна е в младите хора, които доскоро са били деца, защото те, за разлика от т.нар. изгубени поколения, ще подходят прагматично към нея. А осъзнаването на собственото ни безсилие и смиранието като че ли ще се окажат най-важното в този етап от живота ни.

Венци Мицов изпълнява либеретото в авторския си мюзикъл заедно с Момчил Георгиев и оркестър от 20 души, които свирят на класически инструменти, под диригентската палка на маестро Христо Павлов. В звуковия файл пък разказва още за „Приказка за водата“ и „приказката“, в която живеем и от която не можем да излезем.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Български фестивал с номинация "Нов европейски Баухаус"

Фестивалът "Горе/Долу" е единственият български проект с номинация за "Нов европейски Баухаус". Той е съвместна инициатива на "Резиденция Белиш" и Фондация "Колективът" и цели трансформирането на публични пространства в Троян. Кандидатстващи тази година са около 5000 проекта. Според Дарина Бончева, дипломантка по архитектура в УАСГ, дори само..

публикувано на 13.09.25 в 14:02

ИСИ - София представя изложбата на Виктор Петров "Подът е лава"

Играта "Подът е лава" превръща опасността и сигурността в топография на въображението. Инсталацията на Виктор Петров е изградена върху принципите на тази игра, които важат само в границите на четирите стени: наивните и разрушителни импулси могат да се разгърнат с пълна сила, физиката може да бъде пренебрегната, реалността и разумът са освободени от..

публикувано на 12.09.25 в 18:48
Моника Игаренска, Канатица, 2023, папиемаше, акрил

Противоположности и сходства – Зоя Лекова и Моника Игаренска в галерия "Васка Емануилова"

Галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия  откри изложба на две съвременни скулпторки от едно поколение, чийто подход към изучаване, изграждане и обработване на формата е различен.  “Противоположности и сходства” е озаглавена експозицията на Зоя Лекова и Моника Игаренска  в галерия "Васка Емануилова", която до 19..

публикувано на 12.09.25 в 17:29

Може би така трябва

В редакция "Хумор и сатира" също се дразним от "хвърчащите" по улици, тротоари, градинки и паркове тротинетки, но доброто ни възпитание възпира някои наши пориви. На хората по света обаче явно им е дошло до гуша, защото са подхванали борба с тротинеткохулиганите, която ще наречем "експериментална". Подробности за това и за друго в неделя веднага след..

публикувано на 12.09.25 в 16:48
Константин Кисимов

Светлини от гримьорните: Кисимов, магьосникът

В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..

публикувано на 12.09.25 в 16:35