Главен герой в "Нашият ден" е една усмихната млада дама. Драматургът и режисьор Станислава Ризова - Съни. Родена е в Кюстендил, завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" – специалност драматургия, сега учи магистратура музикално-сценична режисура в НМА "Панчо Владигеров". От години се занимава с театър, дигитална графика и писане на различни текстове – драматургия, анализи, критика за сценични произведения, реализирала е като режисьор различни продукции. Има 6 авторски постановки – първите три са адаптации на приказки, а последващите са в стила на комедията с абсурдистки елементи. Пълни салони... Сериозна биография в областта на сценичините изкуства.
Наградите
"Наградите са едно признание. Но не смятам, че, що се отнася до театралното изкуство, ние трябва да се състезаваме. Нека не забравяме, че най-големият съдник е публиката и за мен е изключително важно, когато след всяка пиеса виждам изправени на крака хора, които ръкопляскат. Това е истинското признание – когато си направил нещо и то се оценява от хората, и те го съпреживяват заедно с теб."
Началото
"От дете мечтата ми е била да се занимавам с изкуство – писане на текстове, режисура, правене на анимации... Моите родители от съвсем малка ме водеха на представления и изложби. Най-яркият ми спомен е от 3-годишна възраст, когато ме заведоха на "Царицата на чардаша" в Музикалния театър. Това отключи моята страст към музикално-сценичното изкуство. Започнах да се занимавам с театър на 10-11 години. Когато станах на 16, преработихме с приятели моята любима приказка "Пепеляшка". Поставихме и първата ми постановка "Принцеса Кагуя", после и обработката на "Пепеляшка". Някак чрез адаптациите на сцена на различни приказки започна моето театрално пътешествие.
Смесването на жанрове
Обожавам мюзикъли, оперета, опера... Старая се това да присъства и в моите авторски постановки. Напоследък се стремя да миксирам повече жанрове. Смятам, че бъдещето на театъра е в миксирането на жанрове.
Театърът и Covid-19
"Театърът не за първи път преживява подобна криза, историята го е показала... Аз не се притеснявам, защото хората имат нужда от театър. Сигурна съм, че човек не може без театър, не може без изкуство. Вярвам, че хората са добри. Вярвам, че какъвто и да стане светът, хората въпреки всичко ще запазят добротата в сърцата си и заедно ще излезем от всяка ситуация."
Най-новият проект – "Пиеро"
"Пиеро" е най-сложният проект, който съм правила, и не само защото драматургията е написана с много лично отношение, но тя смесва и много различни похвати, които досега не съм използвала в свои пиеси. Това е музикална комедия (като жанр), в която (различно от предишните ми пиеси) има известна доза лирика. Надявам се да докосна зрителските сърца не само с историята, но и с визуалната концепция на пиесата. Накратко историята е съсредоточена върху Тони – млад драматург, който се сблъсква с реалността в театъра. Всеки, който се занимава с театър, знае какво имам предвид. Пиеро, тъй като една от основните сюжетни линии е за разказа на Мопасан "Пиеро". Мотивът е преплетен в много различни аспекти и макар че не е водещ, той е ключов. Изключително съм щастлива и за мен е огромна чест, че именно Румен Бояджив-син пише музиката за тази пиеса. Артисти от музикалния театър участват, детската вокална група "Калпазани"... Смятам, че тази различна комбинация от толкова много талантливи и разнообразни артисти ще допринесе за цялостната постановка.
Съни очаква премиерата да бъде през март в София, надява се и на турнета – въпреки трудностите, които се явяват непрекъснато заради пандемията. Мечтае да прави пиеси – колкото се може повече пиеси – на различни сцени, на различни места с различни хора. "В това намирам смисъла и това ме кара да се чувствам наистина жива и наистина добре." – казва Станислава Ризова - Съни.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Снимки – Теодора Тодорова и личен архив на Станислава Ризова.
В рамките на Есенните литературни срещи в София гостува германската писателка и журналистка Джаки Томе. Тя спечели известност с книгите си "Една жена – една книга", "Празнувай бръчките си, както дойдат: книга за всички, които остаряват", "Моменти на яснота", които бързо се превърнаха в бестселъри на немскоезичния пазар. Двете ѝ последни книги са..
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от най-успешните създатели на онлайн съдържание идва след двугодишен труд. В 400 страници са събрани малко известни и дори забравени места, съхраняващи тайнствената красота на родината ни. Книгата обхваща..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg