Като дискриминационни определи Европейската комисия мерките, въведени от българските власти след началото на пандемията от коронаврус, задължавайки търговците на дребно да предлагат български хранителни продукти. ЕК поиска България да премахне това задължение.
Повод за негодувание ли е това, или ситуацията има и друг прочит?
"Още през май, когато тези мерки се приеха, те бяха спорни, но всъщност проблемът е другаде – каза Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители”.
Коя стока наричаме национална?
Вече е доста трудно да се каже кой продукт е български? Повечето продукти в момента са композитни. Вземете един салам – той може да е направен от 100% аржентинско месо, а само да е пакетиран у нас, и предлаган като "български". Грешен е подходът да проправяме път на стоката, по-верният подход и легитимен в ЕС е да се защитават производителите.
Път на производителя, а не на стоката
Грешен е подходът, при който насърчаваме стоката, а не производителите. Политиката на субсидиите е проблематична. Те се разпределят така, че облагодетелства едни сектори за сметка на други.
Мотивацията в цели отрасли спада, особено в животновъдството. В последните години се субсидира зърнопроизводството, за сметка на зеленчукопроизводството и разбира се, пазарът предпочита внос на зеленчуци, поизведени от други държави с по-добро разпределение на субсидиите.
Субсидиите се раздават така, че фаворизират определени производства и действат дестимулиращо на други.
Проблемът идва преди канала за продажба, той не е толкова лош, стига да има какво се предлага, т.е. да е произведено.
Фермерските празари все още са добрият начин производител и потребител да се срещнат и би трябвало да се работи в тази посока", каза още Богомил Николов.
Доц. д-р Вяра Ангелова е завършила " Журналистика " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " . Преподава радиожурналистика и журналистическа етика във Факултета по журналистика и масова комуникация от 2004 г. Ръководител на катедра " Радио и телевизия " в периода 2011-2020 г. Гост-изследовател в университети в Румъния,..
С удоволствие приветствахме в студиото на "Време за наука" Елица Иванова, Габриела Христова и Арвен Кисьова – студентки на доц. Александър Гергинов от специалност "Моден дизайн" към Националната художествена академия. Те са част от изложбата "Симбиоза", разположена на четвъртия етаж на Националния природонаучен музей. Тази уникална експозиция изследва..
Днешното издание на "Време за наука" е посветено на темата за рециклирането, като разглежда различните му аспекти в контекста на Световния ден на рециклирането. От една страна, рециклирането е изключително важно и подчертава отговорността на всеки от нас пред климатичните промени и огромния отпечатък, който човешката дейност оставя върху планетата. От..
Как се променят каналите за дезинформация, каква е разликата между България и Румъния при избора на източници на информация и защо Телеграм измества Фейсбук и ТикТок сред младите хора у нас? Какъв може да е отговорът на конвенционалните медии и институциите в България, коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Тодор Галев от Центъра за..
В поредицата "Сезоните на ловеца и риболовеца" на "И рибар съм, и ловец съм" гостува Лазар Мурджев – ловец, писател, художник, председател на Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната, член на Управителния съвет на Националното ловно рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" и на Комисията по ловна етика,..
Ден преди влизането на новите 10 депутати от партия "Величие" в парламента в "Нашият ден" говорят Габриела Кирова и Ивелин Михайлов – какви ще бъдат..
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да..
Днес е Денят на Свети Патрик – патрона на ирландците, национален празник на Република Ирландия и официален празник в Северна Ирландия. На 17 март..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg