Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политическата роля на изкуството – вчера и днес

Joseph Beuys. Enterprise, 1973, Auflage 12/24, Zinc box, photograph and camera with felt 40 x 30 x 16 © VG Bild-Kunst, Bonn
Снимка: structura.gallery

Повече от седмица изложба в галерия „Структура“ повдига въпроси за политическата роля на изкуството в историята – от 20-те години на ХХ век до днес. Тези питания ще продължат до 9 декември, а след това част от произведенията в „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ ще се върнат обратно в колекцията на Института за международни отношения на Германия ifa.

Експозицията, която е продължение на проекта на Гьоте-институт, носещ почти същото име – „Изкуство и политика“, говори за травмите, които сами си нанасяме и за всички катаклизми, които са се случили и продължават да се случват в човешката история. Тя служи и като образователна изложба, която представя както историята на изкуството, така и историята като цяло.

Разказът в „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ започва от метафората за ужасите на съвременния свят, с други думи – от серията графики на Ото Дикс, един от най-големите германски художници, живописец и график, известен с безмилостните си и сурово реалистични изображения на германското общество през Ваймарската република и бруталността на войната. Гротескните му образи, които карат публиката да преживее ужасите в тях, без да е техен свидетел, са придружени от още няколко произведения на забележителни германски художници, които не остават равнодушни към случващото се по света, а именно – Хана Хьох, Гюнтер Юкер, Йозеф Бойс и Герхард Рихтер. Всички те имат силно изразени социални и политически позиции.

За да скъси дистанцията на времето и изложбата да заговори за днешния ден, кураторката ѝ Мария Василева включва и творбата на Антони Райжеков „Пандемична звукова карта“. Тя е вдъхновена от световната пандемия, с която живеем месеци наред, и възможните манипулации, свързани с гражданските свободи. Според Василева има смисъл да погледнем историята от съвременна гледна точка.

„По принцип една такава изложба би могла да бъде показана във всеки музей. Когато е показана в галерия, която се занимава изцяло със съвременно изкуство, всички питат защо. Точно защото искам да говорим за това къде са силните гласове на творците. Въобще, не само на художниците. В контекста на последните събития – протести, всичко, което се случва – се чуха страшно много обвинения за това къде сме ние. Обществото очевидно има някакви очаквания“, сподели във „Време и половина“ Мария Василева.

Докато обсъждаше ролята на изкуството в политиката и политиката на самото изкуство, тя повдигна и други съществени въпроси – дали сме достатъчно устойчиви днес, за да може гласът на съвременния творец да се заяви, да изкрещи това, което мисли обществото и така да се противопостави на тази система, която има интереса да не чува? По какъв начин достигат посланията на художниците до публиаката им? Доколко сме осмислили досегашните си грешки? Променило ли се е човечеството по някакъв начин? И най-вече – накъде сме тръгнали днес?

Всичко това можете да чуете от кураторката в звуковия файл. Разговорът с нея започва от това къде се пресичат и къде се разминават изкуството и политиката.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Fun & Games на ателие "Керамика" на НБУ в галерия "Сердика"

Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите.  В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..

публикувано на 13.02.25 в 18:50
Ася и Радослав Рачеви

Ася и Радослав Рачеви: Ние сме телевизионни терористи

Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят.  Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..

публикувано на 13.02.25 в 18:30
Георги Илиев, Георги Тенев, Мирослав Христов и Силвия Чолева

Очакваните места в поезията на Мирослав Христов

Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..

публикувано на 13.02.25 в 17:55

Литература и музика в списание "Страница"

Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното".  В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..

публикувано на 13.02.25 в 17:25
Рудникът в Кремиковци – днес езеро

Потенциал за промяна

Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..

публикувано на 13.02.25 в 16:45