Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политическата роля на изкуството – вчера и днес

Joseph Beuys. Enterprise, 1973, Auflage 12/24, Zinc box, photograph and camera with felt 40 x 30 x 16 © VG Bild-Kunst, Bonn
Снимка: structura.gallery

Повече от седмица изложба в галерия „Структура“ повдига въпроси за политическата роля на изкуството в историята – от 20-те години на ХХ век до днес. Тези питания ще продължат до 9 декември, а след това част от произведенията в „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ ще се върнат обратно в колекцията на Института за международни отношения на Германия ifa.

Експозицията, която е продължение на проекта на Гьоте-институт, носещ почти същото име – „Изкуство и политика“, говори за травмите, които сами си нанасяме и за всички катаклизми, които са се случили и продължават да се случват в човешката история. Тя служи и като образователна изложба, която представя както историята на изкуството, така и историята като цяло.

Разказът в „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ започва от метафората за ужасите на съвременния свят, с други думи – от серията графики на Ото Дикс, един от най-големите германски художници, живописец и график, известен с безмилостните си и сурово реалистични изображения на германското общество през Ваймарската република и бруталността на войната. Гротескните му образи, които карат публиката да преживее ужасите в тях, без да е техен свидетел, са придружени от още няколко произведения на забележителни германски художници, които не остават равнодушни към случващото се по света, а именно – Хана Хьох, Гюнтер Юкер, Йозеф Бойс и Герхард Рихтер. Всички те имат силно изразени социални и политически позиции.

За да скъси дистанцията на времето и изложбата да заговори за днешния ден, кураторката ѝ Мария Василева включва и творбата на Антони Райжеков „Пандемична звукова карта“. Тя е вдъхновена от световната пандемия, с която живеем месеци наред, и възможните манипулации, свързани с гражданските свободи. Според Василева има смисъл да погледнем историята от съвременна гледна точка.

„По принцип една такава изложба би могла да бъде показана във всеки музей. Когато е показана в галерия, която се занимава изцяло със съвременно изкуство, всички питат защо. Точно защото искам да говорим за това къде са силните гласове на творците. Въобще, не само на художниците. В контекста на последните събития – протести, всичко, което се случва – се чуха страшно много обвинения за това къде сме ние. Обществото очевидно има някакви очаквания“, сподели във „Време и половина“ Мария Василева.

Докато обсъждаше ролята на изкуството в политиката и политиката на самото изкуство, тя повдигна и други съществени въпроси – дали сме достатъчно устойчиви днес, за да може гласът на съвременния творец да се заяви, да изкрещи това, което мисли обществото и така да се противопостави на тази система, която има интереса да не чува? По какъв начин достигат посланията на художниците до публиаката им? Доколко сме осмислили досегашните си грешки? Променило ли се е човечеството по някакъв начин? И най-вече – накъде сме тръгнали днес?

Всичко това можете да чуете от кураторката в звуковия файл. Разговорът с нея започва от това къде се пресичат и къде се разминават изкуството и политиката.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изложба „Забранено изкуство“ в Топлоцентрала

Забранено изкуство

Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...

публикувано на 09.01.25 в 09:07

В очакване на Китайската лунна нова година през 2025

Китайският културен център в София подготвя празнична програма в София и страната, с които ще отбележи Китайската лунна нова година. "Пролетният празник" е най-дългоочакваното събитие за китайските общности по целия свят и се отбелязва с пищни тържества и срещи с роднини и приятели. Българските любители на китайската традиционна култура ще..

публикувано на 09.01.25 в 08:10

Многоликият театър

Началото на годината е време за предположения и надежди. В рубриката "Моментна снимка" с драматурга Майя Праматарова се коментират спектакли от столичния афиш с премиери в края на миналата година.  Първите срещи с публиката са показателни за живота на представлението и в бъдеще. Специално е насочено вниманието към няколко много..

публикувано на 08.01.25 в 17:00
Сцена от спектакъла „Комедия от грешки“ от Уилям Шекспир

Иска ми се да се занимаваме повече с творчеството, а не със системни проблеми

С премиерния спектакъл "Комедия от грешки" започва новата година Театър "София" . Представлението ще се играе тази вечер от 19.30 часа в " Théatro отсам канала". Постановката по една от най-ранните творби на Уилям Шекспир е дело на режисьорката Маргарита Мачева. "Комедия от грешки" е изключителна пиеса, защото като всички пиеси на..

публикувано на 08.01.25 в 15:23

Филм, посветен на африканската музика

"Радио Африка" е първият български филм, посветен на африканската музика. Това е и първият филм, който събира български и африкански артисти и изследва техните гледни точки по различни теми, като каква е средата, в която е създадена тяхната музика, каква е ролята на импровизацията, каква е личната им мисия в изкуствата.  Трите основни теми, които..

публикувано на 08.01.25 в 12:03