Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Политическата роля на изкуството – вчера и днес

Joseph Beuys. Enterprise, 1973, Auflage 12/24, Zinc box, photograph and camera with felt 40 x 30 x 16 © VG Bild-Kunst, Bonn
Снимка: structura.gallery

Повече от седмица изложба в галерия „Структура“ повдига въпроси за политическата роля на изкуството в историята – от 20-те години на ХХ век до днес. Тези питания ще продължат до 9 декември, а след това част от произведенията в „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ ще се върнат обратно в колекцията на Института за международни отношения на Германия ifa.

Експозицията, която е продължение на проекта на Гьоте-институт, носещ почти същото име – „Изкуство и политика“, говори за травмите, които сами си нанасяме и за всички катаклизми, които са се случили и продължават да се случват в човешката история. Тя служи и като образователна изложба, която представя както историята на изкуството, така и историята като цяло.

Разказът в „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ започва от метафората за ужасите на съвременния свят, с други думи – от серията графики на Ото Дикс, един от най-големите германски художници, живописец и график, известен с безмилостните си и сурово реалистични изображения на германското общество през Ваймарската република и бруталността на войната. Гротескните му образи, които карат публиката да преживее ужасите в тях, без да е техен свидетел, са придружени от още няколко произведения на забележителни германски художници, които не остават равнодушни към случващото се по света, а именно – Хана Хьох, Гюнтер Юкер, Йозеф Бойс и Герхард Рихтер. Всички те имат силно изразени социални и политически позиции.

За да скъси дистанцията на времето и изложбата да заговори за днешния ден, кураторката ѝ Мария Василева включва и творбата на Антони Райжеков „Пандемична звукова карта“. Тя е вдъхновена от световната пандемия, с която живеем месеци наред, и възможните манипулации, свързани с гражданските свободи. Според Василева има смисъл да погледнем историята от съвременна гледна точка.

„По принцип една такава изложба би могла да бъде показана във всеки музей. Когато е показана в галерия, която се занимава изцяло със съвременно изкуство, всички питат защо. Точно защото искам да говорим за това къде са силните гласове на творците. Въобще, не само на художниците. В контекста на последните събития – протести, всичко, което се случва – се чуха страшно много обвинения за това къде сме ние. Обществото очевидно има някакви очаквания“, сподели във „Време и половина“ Мария Василева.

Докато обсъждаше ролята на изкуството в политиката и политиката на самото изкуство, тя повдигна и други съществени въпроси – дали сме достатъчно устойчиви днес, за да може гласът на съвременния творец да се заяви, да изкрещи това, което мисли обществото и така да се противопостави на тази система, която има интереса да не чува? По какъв начин достигат посланията на художниците до публиаката им? Доколко сме осмислили досегашните си грешки? Променило ли се е човечеството по някакъв начин? И най-вече – накъде сме тръгнали днес?

Всичко това можете да чуете от кураторката в звуковия файл. Разговорът с нея започва от това къде се пресичат и къде се разминават изкуството и политиката.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Лешникови градини" на Хайри Хамдан – пред читателите в Пловдив

Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан.  Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..

публикувано на 25.11.24 в 17:25
Николай Генов, Надежда Московска и д-р Катерина Кокинова

За четенето на книги

Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..

публикувано на 25.11.24 в 16:40
Стефан Данаилов

Пет години без Стефан Данаилов – спомен в звук

Архивите са живи в "Terra  Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..

публикувано на 25.11.24 в 12:47

Валерий Пощаров – човекът на пиедестал

Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора.  Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..

публикувано на 25.11.24 в 10:05

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..

публикувано на 24.11.24 в 08:40