С времето човек се учи как да държи бинокъла. Учи се и как да гледа през него. Опитът, който времето ни дава, всъщност ни помага да направим избора от коя страна на въпросния бинокъл предпочитаме да виждаме света – от тази, която ще ни даде ясна представа за случващото се в нас или от тази, която ще поддържа заблудите ни.
Труден е този избор. Още повече, когато мисълта, че разполагаме с времето си, което трябва да изразходим по някакъв поне привидно полезен начин, ни води до паника. Според Наталия Иванова това е споделената трагедия на нашето време. Младата поетеса се занимава именно с нея в дебютната си стихосбирка „Човек с бинокъл“.
„Според мен трябва да се говори за времето и като време, и като епоха. Наистина ние сме изправени точно пред този момент на едновременно притежание на времето и разполагане с всякакви възможности за него, но и не знаем какво да го правим. Точно заради всички тези възможности“, сподели във „Време и половина“ тя.
„Човек с бинокъл“ представлява свободния глас на Наталия. Книгата е побрала стиховете ѝ от последните две години, които вече не говорят за подражанието към големите имена в поезията, а за осъзнатия автора, който иска да се заяви. Искрено и с неподправено светоусещане.
Като повече поети и Наталия пише от малка. За нея всичко започва от тефтерчето на майка ѝ, пълно с авторски стихове. След това нещата тръгват по най-естествения начин. Развиват се в училище с любим учител по български език и литература, много четене на книги, предимно такива преди 89-а година, това продължава и до ден днешен, писане на много текстове и, разбира се, висше образование в специалностите „Журналистика“ и „Преводач-редактор“. За последното все още учи.
Работата на преводача е и това, което буди най-голяма възхита и уважение в Наталия. Това, че всеки език си има собствен триптих я впечатлява. А приликата между превода на художествена литература и поезията за нея е повече от ясна – тя се крие в обличането на чувствата с думи. Поезията превежда емоциите вербално, а преводът си избира конкретен език за това.
Поетеса, журналистка, литературен критик, бъдещ преводач, авторка със сериозен набор от награди, с които би могла да се похвали, Наталия Иванова говори за осъзнаването на собственото авторство, за езика като споделен ресурс и за тънкостите на критическия анализ и трудностите, пред които са изправени литературните критици днес.
В редакция "Хумор и сатира" не ламтим за лукс, но от лукс разбираме особено когато става дума за много пари. Този път ще стане дума за страшно много пари, което ни подсказва, че ще има някакъв изумителен лукс. Подробности кой дава парите и какъв е този лукс, можете да научите в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ще чуете: - Увод с..
През 2019 г. за пръв път на българската литературна сцена се появи персонажът Чекмо в едноименния роман на писателя Момчил Николов. Необикновеното, лудо и откачено приключение прерасна в продължението "Чекмо 2" (2022 г.). Историята намира и естествения си завършек с третата книга от поредицата – "Чекмо 3". Трите книги са вдъхновени от реален..
Нашите приятели животните са основни персонажи в последното издание на "Академия Комика", литературния салон на "Хумор и сатира". И то не какви да е животни. А животни, които са равноправни герои в произведението. Животни, за които се говори с нежност и любов, с психологически финес като за хора, или като за повече от хора… Но всъщност вие сами ще..
Soldout Design & Untiled Gallery с дуо изложбата "Имаш отварата, аз имам лек", на Мартина Вачева и Мич Брезунек. Това е първата им съвместна изложба в този формат, обединяваща техните различни, но допълващи се подходи към наративната живопис. Те са семейство, което за пръв път се среща в общ артистичен проект, а основателката на галерия Soldout..
Аудиовизуален холограмен спектакъл ще се състои тази вечер в София лайв клуб. Можете да чуете авторска музика на Руслан Беров, който работи като звукорежисьор в БНР, изпълнена от холографската му група и приятели-музиканти. Тя "ще ви отведе дълбоко в недрата на човешката душа", гласи поканата. Ето какво сподели той за своя интерактивен..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg