200 години бяха нужни, за да бъде удостоена английската писателка и философ Мери Уолстънкрафт, със статуя. Но скулптурата, изобразяваща гола млада жена, дело на Маги Хемблинг, предизвика ожесточена критика още с откриването си във вторник.
Статуята, издигната в северен Лондон, озадачи публиката и критиците, които веднага попитаха с каква цел "майката на феминизма" е гола?
През вековете женската голота в изкуството е символизирала различни неща, в това число справедливостта или свободата, съблечени от условности. В конкретния случай обаче става въпрос за историческа личност и портретирането й спрямо съвременните стандарти за женска привлекателност, буди удивление.
Статуя е плод на 10-годишни усилия по събиране на средствата, необходими за създаването и издигането на паметника на стойност 143 хил. британски лири.
"Приучват ни от малки, че красотата е скиптърът на жената и по този начин свикваме ума да се утаява в тялото и да пърха из него като в златна клетка, стремейки се единствено да украси затвора си", пише в далечната 1792 г. самата Мери.
В този смисъл не са пресилени реакциите, които виждат в статуята "пропусната възможност", докато според други е "катастрофално грешна" и "Самата Уолстънкрфт би се обидила да се види като идеално оформена мокра мечта".
Противниците на статуята са обединени около становището, че паметникът е трябвало да носи чертите на самата Уолстънкрафт, а не на обобщената женственост или както писателката Катлийн Моран казва: "Представете си какви биха били реакциите, ако някои издигне паметник на Чърчил, изобразявайки го като гол и привлекателен млад мъж."
"Виждали сме десетки статуи на писатели, реформатори, философи и никой от тях не е бил гол. Кому е нужно Мери Уолстънкрафт да е съблечена?", в хор питат потребителите на социалните мрежи.
Самата Хемблинг защити творбата си, като каза, че искала да увековечи обикновената жена, а дрехите щели да фиксират фигурата в конкретна историческа епоха. "Това е скулптура за днешния ден и неговия дух", каза художничката.
Коя е Мери Уолстънкраф и за какво се е борила?
Мери Уолсъткрафт (1759 – 1797) е една от първите поборнички за равни права на жените. Тя призовава за подобряване на статута на жените чрез политическа промяна и радикална реформа на образователната система.
В най-известна си творба „Защита на правата на жената“ (1792), Уолстънкрафт твърди, че жените по същество не са по-долни от мъжете, единственото, което им липсва, е образование.
Тя смята, че и мъжете и жените трябва да бъдат третирани като рационални същества и си представя социален ред, основан на разума.
След две злощастни връзки с Хенри Фюзели и Гилбърт Имлей Уолстънкрафт се омъжва за философа Уилям Годуин, един от предшествениците на анархисткото движение и ражда от него Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“. Умира от усложнения след раждането, оставяйки няколко недовършени ръкописа.
След смъртта ѝ Годуин публикува Мемоари за живота ѝ (1798), разкривайки нетрадиционния ѝ начин на живот, което непреднамерено унищожава репутацията ѝ за един век, фокусирайки вниманието върху връзките и личния й живот, а не върху философските й идеи.
С появяването на феминисткото движение в началото на 20 век обаче защитата на равноправието на жените от Уолстънкрафт придобива все по-голяма значимост. Днес тя е смятана за една от основателките на феминистката философия и феминистките често цитират живота и творбите ѝ като важни влияния.
Издигането на неин паметник е част от движението, започнало преди няколко години, за отдаване на почит към жените и техния принос в историята и промяна на средата, в която има твърде малко паметници на жени - исторически фигури. По тази причина статуята фокусира внимание и страстни реакции.
Източник: Guardian, Twitter, BBC, Wikipedia

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Мултимедийният албум "Антарктически приказки" на Теодосий Спасов и Християн Цвятков е продължението на музикално-поетичния спектакъл със същото име, който..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" - Варна тръгва на национално турне с най-новия си спектакъл "Време разделно". Турнето започна от Поморие на 28..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg