Прочути вокални цикли

Цикълът от пет поеми по стихове на Матилде Везендонк се появява в 1857 г. По същото време Вагнер работи и върху „Тристан и Изолда“. Двата шедьовъра са взаимно свързани, до голяма степен петте песни могат да бъдат разглеждани и като етюд към „Тристан“.
Две са съдбовните събития, които довеждат до появата им: запознаването на Вагнер с философията на Шопенхауер и срещата с красивата съпруга на благодетеля му, богатия търговец на коприна, Ото Везендонк. Това става в Цюрих, където Вагнер, заедно със съпругата си Мина, е намерил подслон след поредното си бягство (той цял живот бяга, било от кредитори, било по политически причини). В дома на често отсъстващия Ото Везендонк Вагнер, който се отдава на всичко с всепоглъщаща страст, чете всяка вечер на Матилде текстовете си от „Тристан“, тя става негова безкрайна любов и муза. Това я вдъхновява да създаде пет емоционални поеми, които Вагнер обгръща с музика, преливаща от тайнството и нежността на тристановата атмосфера.

Ако Вагнеровият цикъл е резултат на една страстна любов, Четирите последни песни на Рихард Щраус са написани в залеза на живота на 85-годишния композитор в 1948 г. В тях са събрани и преосмислени емоции от един дълъг живот. Те са израз на цялостния жизнен цикъл на композитора, на отношението към смъртта като почивка. В последната песен, „Залез“, композиторът се връща тематично и емоционално към една от ранните си творби – „Смърт и просветление“. Година след създаването на цикъла, след серия от сърдечни атаки той спокойно съобщава: „Умирането е също като композирането на „Смърт и просветление“...

Wesendonck Lieder на Рихард Вагнер и Четири последни песни на Рихард Щраус можете да слушате на 19 и 26 ноември от 14.30 часа