Цикълът от пет поеми по стихове на Матилде Везендонк се появява в 1857 г. По същото време Вагнер работи и върху „Тристан и Изолда“. Двата шедьовъра са взаимно свързани, до голяма степен петте песни могат да бъдат разглеждани и като етюд към „Тристан“.
Две са съдбовните събития, които довеждат до появата им: запознаването на Вагнер с философията на Шопенхауер и срещата с красивата съпруга на благодетеля му, богатия търговец на коприна, Ото Везендонк. Това става в Цюрих, където Вагнер, заедно със съпругата си Мина, е намерил подслон след поредното си бягство (той цял живот бяга, било от кредитори, било по политически причини). В дома на често отсъстващия Ото Везендонк Вагнер, който се отдава на всичко с всепоглъщаща страст, чете всяка вечер на Матилде текстовете си от „Тристан“, тя става негова безкрайна любов и муза. Това я вдъхновява да създаде пет емоционални поеми, които Вагнер обгръща с музика, преливаща от тайнството и нежността на тристановата атмосфера.
Ако Вагнеровият цикъл е резултат на една страстна любов, Четирите последни песни на Рихард Щраус са написани в залеза на живота на 85-годишния композитор в 1948 г. В тях са събрани и преосмислени емоции от един дълъг живот. Те са израз на цялостния жизнен цикъл на композитора, на отношението към смъртта като почивка. В последната песен, „Залез“, композиторът се връща тематично и емоционално към една от ранните си творби – „Смърт и просветление“. Година след създаването на цикъла, след серия от сърдечни атаки той спокойно съобщава: „Умирането е също като композирането на „Смърт и просветление“...
Wesendonck Lieder на Рихард Вагнер и Четири последни песни на Рихард Щраус можете да слушате на 19 и 26 ноември от 14.30 часа
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..
Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg