Спомен за Владимир Башев

В деня, в който преди пет десетилетия си отива поетът Владимир Башев – "Нашият ден" припомня неговите стихове, статии и есета в едно интервю с уредника на Литературния кабинет "Владимир Башев" д-р Мариана Кирова. 

Спомен за един поет, който завинаги остана на 32 години, но някои негови стихосбирки като "Тревожни антени" например, днес звучат доста актуално...

"Активният период на Владимир Башев е 1957-1967. Той оставя 7 стихосбирки. Първата е "Тревожни антени". Последната е "Ателие". Тя излиза един месец след смъртта на поета. Башев като че ли е имал усещане за своята смърт – последните му стихотворения са за сбогуване. Но това не е толкова странно, защото поетите са интуитивни. По-интересното е, че Башев е усетил какво ще се случи в едни по-нататъшни времена."

Мариана Кирилова подчерта, ча наградата "Владимир Башев" е най-трайната литературна награда у нас (връчва се от 52 години).  

"Владимир Дамянов Башев е роден в София на 28 юли 1935. Завършва гимназия в родния си град (1953) и българска филология в Софийския университет (1958). Редактор (1957–1958), заместник-главен редактор (1963) на в. „Народна младеж“, главен редактор (1963) на в. „Пулс“. Литературен сътрудник (1957–1963) на в. „Работническо дело“, завеждащ отдел и заместник-главен редактор (1964–1967) на в. „Литературен фронт“. За първи път публикува стихотворение през 1950 г. във в. „Самоковска трибуна“. Един от най-изявените поети на 60-те години, автор на множество литературнокритически и публицистични статии по обществено-политически въпроси в периодичния печат. 

Задължителните клишета в първата му стихосбирка „Тревожни антeни“ (1957) се смекчават от подчертана лична ангажираност, от ефектни реторични жестове, от едно все още наивно обговорено, но ясно заявено самоидентифициране на лирическия аз. Стихът „Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?“ се приема като мото на публичните граждански позиции и изяви на поетите от 60-те години, институционализирали се в литературата като Априлско поколение. Стихосбирките „Преодоляване на гравитацията“ (1960); „Нецелунати момичета“ (1963); „Магазин за часовници“ (1964); „Възраст“ (1966), се превръщат в социални, но и много лични биографеми на времето, в които поетът е интелектуално по-вглъбен, изправен пред по-сложни екзистенциални въпроси. Башев продуктивно експериментира и в областта на поетиката – от класическата римувана строфа, през ритмиката и графичната структура на свободния стих до усложнената поетична фраза на последните му творби. В тях той играе не толкова с формата, с ефектните образи и предизвикателните асоциации, а залага на сложна хармония между ритъм и смисъл във всеки стих.

Владимир Башев е автор на либрета на оперите „Антигона 43“ (1963), музика Любомир Пипков и „Мост“ (1965), музика Александър Райчев; на текста на ораторията „Ода на нашето време“ (1959) от Л. Пипков. Много от неговите стихове са популярни като текстове на естрадни песни.

Башев развива изключително активна преводаческа дейност. Превежда „Избрани стихотворения“ (1965) от Е. Евтушенко; „Стихове и поеми“ (1966) от А. Вознесенски. Публикува свои преводи на произведения от М. Луконин, Е. Винокуров, М. Светлов, С. Орлов, Вл. Соколов, В. Фьодоров, Л. Мартинов, В. Михалик, О. Микулашек, А. Захарополус, Я. Рицос, С. Рацинос, Рита Буми Папа, А. Ефталоитис, К. Паламас, М. Сантурис, К. Кованис, М. Мартинатис и др. На руски език излизат негови избрани стихотворения „Лирика“ (1978). Негови творби са преведени на англ., араб., гр., ит., пол., рум., рус., унг. и др. ез. Носител (посмъртно) на Димитровска награда (1969). Умира на 19 ноември 1967 г." – Диана Ралева, Речник на българската литература след Освобождението.