Неделният следобед този път започва с думите „Аз съм смирена служителка на творческия дух“ на актрисата Адриана Лекуврьор. И аплаузи за нейната изумителна интерпретаторка, която остана в умовете и сърцата ни със спомена за крехката фигура, невероятните огромни очи, пленителната усмивка, красивите златисти коси, милото и естествено излъчване и поведение и най-важното – небесния глас. Човек, който искрено обича музиката, просто не може да избегне любовта към този глас и тази певица – Мирела Френи.
Артистичното име, с което я познава светът, е забавно: freni на италиански означава спирачки. Но талантът ѝ е пълната противоположност на псевдонима, приет заради по-трудното за чужденците произнасяне на истинската ѝ фамилия – Fregni. Уникалната музикалност, артистичност и интелигентност на малката италианка я превръщат в несравнима примадона – една от последните от тази легендарна, вече изчезнала порода. 50 години славна кариера – 50! Повече от 40 роли в репертоара – не всеки е способен на подобни подвизи. Мирела Френи го дължи преди всичко на своя ум и характер, на изключителната си мъдрост, на неизменното благородство и достойно поведение. Тя винаги е знаела какво е подходящо и какво - съвсем не, за чистия ѝ лиричен сопран. Партиите на Леонора от „Силата на съдбата“ и Мадам Бътерфлай например, никога не представя на сцена. Първата прави само на запис, а втората е увековечена във великолепната киноверсия на Жан-Пиер Понел. Френи нарича Бътерфлай „убиец за гласа“ и така и не се решава да я изпее в театъра. С прекрасно чувство за хумор тя обяснява многобройните си задръжки: „Не случайно се казвам Френи!“ (спирачки). Млечният ѝ брат Лучано Павароти завърши бляскавата си кариера, пеейки канцонети и забавни песнички на стадиони в компанията на поп-звезди. В края на артистичния си път той често отменяше планирани участия, представяше се доста неудачно в други, а накрая попадна в светлината на медийните прожектори не заради артистични изяви, а заради скандалния развод с преданата му първа съпруга, посветила му се изцяло, която Павароти напусна заради младата си секретарка. За разлика от него Френи остана достойна както на сцената, така и в личния си живот. Бракът ѝ с нашия знаменит бас Николай Гяуров бе модел за подражание не само с любовта и уважението, което двамата изпитваха един към друг, а и с респекта, който вдъхваха у околните. Френи е известна с още една вярност – към родния град Модена, където винаги се е връщала за големи празници, отказвайки в тези периоди изгодни предложения. В Модена Френи направи и знаменитата си вокална школа, която бе своеобразен съперник на школата на Райна Кабаиванска. Но в световната културна история тя ще остане преди всичко със своя глас – удивителен дар, който трудно бихте сравнили с гласовете на днешните суперзвезди. Глас с изключително красив тембър, нежен, топъл и свеж. И тази свежест мъдрата италианка успя да съхрани до последния изпят тон. А вокалната ѝ техника признаваха за единствена по рода си.
Почитателите на операта, класиката, музиката и театъра на 22 ноември от 14 часа ще могат да се насладят на уникален запис от архивите на Еврорадио – галаконцерт на Мирела Френи в Мюнхен от 30 май 1987 г. с Мюнхенския радиооркестър и Владимир Гяуров на пулта. В програмата 52-годишната тогава Френи е включила арии от драматични сопранови партии – Аида на Верди, Тоска и Манон Леско на Пучини. Ако страстните почитатели на Моцартовите опери я познават като перфектната изпълнителка на Церлина или Сузана, в този концерт тя пее една от ариите на Графинята от „Сватбата на Фигаро“. Татяна от „Евгений Онегин“ също си появява в репертоара ѝ доста късно – през 90-те години на ХХ век, заедно с Лиза от „Дама Пика“ и Йоанна от „Орлеанската дева“ на Чайковски. Изненада е и последният бис за публиката от Мюнхен – ария от „Бохеми“ на Пучини, но не любимата на всички Мими на Мирела Френи, а… Валсът на Мюзета.
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..
"Ние сме заедно в това. И ще преминем през него. Докато стоим заедно!" , е простото, но силно верую, което музикантите от "Елейн" (Eleine) следват при записите на актуалния си студиен албум We Shall Remain, сътворен от прекрасни разрушителни сили. Шведската дарк симфоник метъл сензация "Елейн" (Eleine) най-сетне пристига у нас за хедлайн..
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк,..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg