Доказана е заразата с Covid-19 на хора от норки. Спешно се затварят ферми за норки в Европа, а у нас се мълчи.
Всяка година през ноември по цял свят заради кожата им се умъртвяват по особено жесток начин милиони норки само на 8 месеца. Толкова живеят норките във фермите.
До края на годината над 20 милиона норки ще бъдат избити в Европа, този път заради Covid-19.
В България функционират две ферми за норки, в по-голямата от тях до старозагорското село Маджерито се избиват над 130 000 норки годишно.
Установено е, че вирусът на Covid-19 може да се пренася от човек на животно и обратно, но и мутира така, че става по-слабо чувствителен на антитела. Според учените това създава риск разработваните ваксини срещу коронавируса да бъдат по-неефективни и дори безполезни.
Дания – най-големият световен производител на ценни кожи ще ликвидира всичките си близо 17 милиона норки в над 1000 ферми. Това е значителен финансов удар за държавата, но решението е в името на общественото здраве.
През лятото в Нидерландия доказаха, че фермите за норки са потенциални резервоари на Covid-19. Половината ферми там вече са ликвидирани, а от март 2021 г. цялата кожухарска индустрия ще бъде забранена.
Швеция, Италия, Испания, САЩ и Гърция изнесоха данни за заразени животни, а в Ирландия вече обсъждат затваряне на фермите за норки в страната.
Какво още трябва да стане, за да се забранят фермите за норки в България?
Отглеждането на диви животни в тесни клетки, далеч от естествената им среда, в условия на стрес и страдание – освен безумна жестокост е и причина за голям брой инфекциозни и заразни заболявания. А сега и за Covid-19. Фермите за кожи са безсмислена жестокост към животни, опасни са за хората и за околната среда.
Петя Алтимирска, председател на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията):
„Информацията от Дания и Холандия доказва заразяването от норки. И в момента над 270 души в Дания са заразени точно с този щам на Covid-19, за който е доказано, че първо е заразил норките, а от тях са се заразили и хората, работещи в тези ферми.“
Законопроект за забрана фермите за ценни кожи у нас е предложен през 2019 г. като в негова подкрепа през лятото на 2018 г. „Гражданска инициатива срещу добива на ценни кожи в България“ внесе 51 000 подписа в Парламента.
Петя Алтимирска казва: „Това означава, че тези, от които зависи забраната, са неспособни да оценят всички доказани вреди, които тази индустрия нанася за околната среда и биоразнообразието. Настояваме спешно този закон да се внесе в планарна зала и да се приеме незабавно. Вече трета година се опитваме да докажем колко вреди носи бизнеса с производство на ценни кожи.
Как си представяте, че се извършва надзора и контрола над заразните заболявания у нас? Дали е по-добър от този в Дания и Холандия?
Какъвто и контрол да се прави у нас в тези обекти, въпросът не е дали, а кога ще се появи Covid-19 и в българските фермиза норки.
Държавата не гарантира, че може да се справи с този риск от заразяване. Трябва да се съберат компетентните органи от всички министерства и агенции и веднъж завинаги да се сложи край на този опасен бизнес.
Оставено е на Министерството на земеделието да реши какво да се прави с тези ферми, а от министерството на здравеопазването и министерството на околната среда и водите мълчат.“
От сдружение КАЖИ написаха писмо с призив за незабавно предприемане на всички необходими действия, за прекратяване дейността на съществуващите ферми за добив на ценни кожи от норки и да бъде приета пълна забрана на този жесток за животните и изключително опасен за хората бизнес.
Писмото е до министър-председателя,
министъра на земеделието, храните и горите,
министъра на здравеопазването,
председателя на парламентарната комисия по земеделие и храни,
председателя на парламентарната комисия по околна среда и води.
Можете да подпишете писмото с искане да бъде прекратена дейността на фермите за ценни кожи в България
Ако законът за забрана на фермите за ценни кожи се приеме спешно, 2020 ще бъде последната година, в която се убиват норки на територията на България.
Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..
В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..
В рамките на рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" се проведе задълбочен разговор за интеграцията на жените и децата бежанци от Украйна. Участие взеха Бистра Иванова, председател на "Мулти култи колектив", украинската поетеса Ана Багряна и Виктория Петрова, мениджър програми и оценка на проекти към "Българския фонд на жените"...
В рубриката "Епизоди от живота" обсъдихме как иновативните технологии могат да подкрепят здравословния начин на живот. Владислав Живков, управител на "Инова Ливинг", представи проекта NutriWell – платформа, разработена с помощта на изкуствен интелект , която има за цел да подпомага здравословното хранене и социалното включване. "NutriWell е..
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно". Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем. Японците например имат термина..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg