Пандемията на нарцисизъм, с която живеехме от дълго време насам – колко точно едва ли някой ще се наеме да датира – тази година беше изместена от реална такава. Тя създаде и нови кодове на общуване, при които видимите маски взеха превес над невидимите.
Първото, което човек трябва да интегрира в обществото, не е личността му, а маската, която носи пред другите. Прави го, като се противопоставя на самия себе си. Чуждата маска пък е първото нещо, с което се сблъсква в живота, още в ранна детска възраст.
Маската е културно-исторически начин да се адаптираме. За това говори и Карл Юнг, който превръща изследването на вътрешния свят на човека в работата на живота си. Неговата теория за личността стъпва върху петте архетипа на колективното несъзнателно. Един от тях е персоната, или маската, както я наричаме всички, най-вече гърците, откъдето всъщност идва и произходът на думата.
Маските обаче са част от всичко, което ни заобикаля, много преди Юнг да открие техния екзистенциален смисъл.Те присъстват като човешко творение още от античността. Свидетелства за това могат да се открият в почти всички култури и цивилизации. Маската намира приложение в религиозни ритуали и обреди, карнавали, балове, та дори и в театъра. Сравнително късно си проправя път и в медицината, но остава там трайно. От една страна, маската предпазва, а от друга – дава възможност да покажеш себе си, като скриеш лицето си. А с това човек крие и част от същността си.
Защо изпитваме нуждата да се скрием? И кое крием всъщност – разбиранията, възгледите, желанията или греховете си? Защо съществува опасността да се сраснем с маската, която сами си поставяме? Кое прави носенето ѝ толкова сладко и защо настъпва момент, в който започваме да приемаме чуждите проекции за собствени? Кое ни кара да се бунтуваме спрямо реалните маски, които ни се налага да слагаме днес, когато непрекъснато носим образа на персоната, която сме си създали? Как съвременния човек възприема маската – като средство, което ще го предпази от смъртоносен вирус или като нещо, което ще прикрие личността му от света? Страх ли будят маските, които носим, или спокойствие и доверие? Защо живеем с тях, сякаш някой ни е гарантирал утрешния ден и само липсата им би могла да разруши това?
„Какво се случва“ потърси отговорите на тези въпроси. За целта се обърне към изкуствоведа доц. Лиза Боева, която открои съществуването на три конкретни типа маски в историята.
Останалото чуйте в звуковия файл. Там ще разбере и защо „всяка една мярка преди пандемията изглежда преувеличена, а в последствие се оказва недостатъчна“, както и защо в началото на ХIX век – ерата на бактериологията – хирурзите не са си миели ръцете. Всичко това не ние го казваме, историята го доказва.
Как се танцува социално аржентинско танго по време на война? Защо двама души от Киев не спират да преподават, въпреки въздушните атаки всеки ден в украинската столица, и как "тангообщността" в града помага за сражаващите се на фронта – коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Бусел и Антоний Мат , учители по аржентинско танго в..
Наричат го "Патриарх на шотландския съвременен ренесанс" в литературата на Британските острови. Алистър Грей (1934-2019) е писател и художник, който сам илюстрира книгите си. През голяма част от своя живот той пише романа "Ланарк: Живот в четири книги"(1981), който у нас излиза през 2002 година. Романът му "Клети създания" беше публикуван..
В редакция "Хумор и сатира" не сме фанатични фаталисти, но дойде ли 13-и, не го подминаваме без грам уважение, както ще се уверите в неделя, веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", които в чест на тринайстия ден от месеца имат заглавия с 13..
До 28 октомври в парка до РЦСИ "Топлоцентрала" стоят скулптурите от хартия и метал на Христина Дечева с общо заглавие "Градски разговори". Това е наградената инсталация след конкурса на София хартиен арт фест и РЦСИ "Топлоцентрала" за изкуство в градска среда. Оприличавана на приказни къщички и едновременно с това на фантастични животни,..
"Присмехулниците не правят нищо друго, освен да пеят и да ни радват. Те не нападат градината, не правят гнезда в царевицата, те не правят нищо друго, освен да изливат сърцата си в песни за нас. Затова е грях да убиеш присмехулник." Романът "Да убиеш присмехулник" на американската писателка Харпър Ли печели награда "Пулицър" през 1961 година и..
На 10 ноември отбелязваме Професионалния ден на архивиста, а тази година той е ознаменуван с едно значимо събитие – дарението на личния архив на Иван..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден", Н. Пр. г-жа Бръндуша Предеску, Извънреден и пълномощен посланик на Румъния, сподели своите виждания..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg