Пандемията на нарцисизъм, с която живеехме от дълго време насам – колко точно едва ли някой ще се наеме да датира – тази година беше изместена от реална такава. Тя създаде и нови кодове на общуване, при които видимите маски взеха превес над невидимите.
Първото, което човек трябва да интегрира в обществото, не е личността му, а маската, която носи пред другите. Прави го, като се противопоставя на самия себе си. Чуждата маска пък е първото нещо, с което се сблъсква в живота, още в ранна детска възраст.
Маската е културно-исторически начин да се адаптираме. За това говори и Карл Юнг, който превръща изследването на вътрешния свят на човека в работата на живота си. Неговата теория за личността стъпва върху петте архетипа на колективното несъзнателно. Един от тях е персоната, или маската, както я наричаме всички, най-вече гърците, откъдето всъщност идва и произходът на думата.
Маските обаче са част от всичко, което ни заобикаля, много преди Юнг да открие техния екзистенциален смисъл.Те присъстват като човешко творение още от античността. Свидетелства за това могат да се открият в почти всички култури и цивилизации. Маската намира приложение в религиозни ритуали и обреди, карнавали, балове, та дори и в театъра. Сравнително късно си проправя път и в медицината, но остава там трайно. От една страна, маската предпазва, а от друга – дава възможност да покажеш себе си, като скриеш лицето си. А с това човек крие и част от същността си.
Защо изпитваме нуждата да се скрием? И кое крием всъщност – разбиранията, възгледите, желанията или греховете си? Защо съществува опасността да се сраснем с маската, която сами си поставяме? Кое прави носенето ѝ толкова сладко и защо настъпва момент, в който започваме да приемаме чуждите проекции за собствени? Кое ни кара да се бунтуваме спрямо реалните маски, които ни се налага да слагаме днес, когато непрекъснато носим образа на персоната, която сме си създали? Как съвременния човек възприема маската – като средство, което ще го предпази от смъртоносен вирус или като нещо, което ще прикрие личността му от света? Страх ли будят маските, които носим, или спокойствие и доверие? Защо живеем с тях, сякаш някой ни е гарантирал утрешния ден и само липсата им би могла да разруши това?
„Какво се случва“ потърси отговорите на тези въпроси. За целта се обърне към изкуствоведа доц. Лиза Боева, която открои съществуването на три конкретни типа маски в историята.
Останалото чуйте в звуковия файл. Там ще разбере и защо „всяка една мярка преди пандемията изглежда преувеличена, а в последствие се оказва недостатъчна“, както и защо в началото на ХIX век – ерата на бактериологията – хирурзите не са си миели ръцете. Всичко това не ние го казваме, историята го доказва.
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена "Янко Сакъзов" в Столичния куклен театър . "ПиноККио" е куклен моноспектакъл на актьора Неделчо Неделчев. На сцената ще му помагат гласовете на актьорите Ненчо Балабанов, Здрава Каменова, София..
Фестивал за театрално, цирково, музикално и улично изкуство "Ракла фест" избра за първото си издание лятната сцена на централен градски парк в Перник. Програмата на събитието включва жонгльори, мимове, илюзионисти, клоуни, занаятчии, разнообразни ателиета за изработка на грънци, музикални инструменти и др., куклени представления и два концерта на..
Зад творческия псевдоним Канина Крисалис се крие българката Калина Панайотова. Тя е завършила Американския университет и интензивна програма по творческо писане в Университета в Бостън. "Нектар. С шепот се троши плътта" е нейния дебютен роман - жанрово неуловим, той съчетава мистерия, емоционална разруха и магически реализъм. Книгата предизвика..
"Паметта за комунизма и травматичния опит" е темата на разговора с проф. д-р Лилия Топузова и д-р Валентин Калинов с модератор Людмила Миндова, който е поредна среща от научния проект "Разговори за литературата и полуострова". Той ще се състои на 23 септември от 15.30 часа в Института за балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол",..
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
Какви са контекстът и нуждата от създаването на Форум за демократично действие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
Село Бродилово е разположено в планината Странджа, в подножието на вулканичния масив Голямата Папия. То се намира на левия бряг на река Велека, при брод,..
"Паметта за комунизма и травматичния опит" е темата на разговора с проф. д-р Лилия Топузова и д-р Валентин Калинов с модератор Людмила Миндова, който е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg