Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Маските – от карнавала до пандемията

БНР Новини
Снимка: Rawpixel

Пандемията на нарцисизъм, с която живеехме от дълго време насам – колко точно едва ли някой ще се наеме да датира – тази година беше изместена от реална такава. Тя създаде и нови кодове на общуване, при които видимите маски взеха превес над невидимите.

Първото, което човек трябва да интегрира в обществото, не е личността му, а маската, която носи пред другите. Прави го, като се противопоставя на самия себе си. Чуждата маска пък е първото нещо, с което се сблъсква в живота, още в ранна детска възраст.

Маската е културно-исторически начин да се адаптираме. За това говори и Карл Юнг, който превръща изследването на вътрешния свят на човека в работата на живота си. Неговата теория за личността стъпва върху петте архетипа на колективното несъзнателно. Един от тях е персоната, или маската, както я наричаме всички, най-вече гърците, откъдето всъщност идва и произходът на думата.

Маските обаче са част от всичко, което ни заобикаля, много преди Юнг да открие техния екзистенциален смисъл.Те присъстват като човешко творение още от античността. Свидетелства за това могат да се открият в почти всички култури и цивилизации. Маската намира приложение в религиозни ритуали и обреди, карнавали, балове, та дори и в театъра. Сравнително късно си проправя път и в медицината, но остава там трайно. От една страна, маската предпазва, а от друга – дава възможност да покажеш себе си, като скриеш лицето си. А с това човек крие и част от същността си.

Защо изпитваме нуждата да се скрием? И кое крием всъщност – разбиранията, възгледите, желанията или греховете си? Защо съществува опасността да се сраснем с маската, която сами си поставяме? Кое прави носенето ѝ толкова сладко и защо настъпва момент, в който започваме да приемаме чуждите проекции за собствени? Кое ни кара да се бунтуваме спрямо реалните маски, които ни се налага да слагаме днес, когато непрекъснато носим образа на персоната, която сме си създали? Как съвременния човек възприема маската – като средство, което ще го предпази от смъртоносен вирус или като нещо, което ще прикрие личността му от света? Страх ли будят маските, които носим, или спокойствие и доверие? Защо живеем с тях, сякаш някой ни е гарантирал утрешния ден и само липсата им би могла да разруши това?

„Какво се случва“ потърси отговорите на тези въпроси. За целта се обърне към изкуствоведа доц. Лиза Боева, която открои съществуването на три конкретни типа маски в историята.


А също разговаря с председателя на българското дружество по история на медицината и дългогодишен ръководител на катедрата по социална медицина в МУ Варна – доц. Невяна Фесчиева, която разказа кои са предвестниците на медицинската маска, каква е нейната еволюция в историята на медицината и защо можем да определим носенето ѝ като „скорошна революция“.


Яна Монева, психолог и югиански ориентиран психотерапевт, пък припомня защо човек иска да бъде видян, разпознат и разбран. Според нея времето, в което живеем в момента, може да бъде възприето като един пърформанс, който има начало и край и който ще ни даде възможност да се провокираме и отново да потърсим близост с другия и света, но според новите правила.

Останалото чуйте в звуковия файл. Там ще разбере и защо „всяка една мярка преди пандемията изглежда преувеличена, а в последствие се оказва недостатъчна“, както и защо в началото на ХIX век – ерата на бактериологията – хирурзите не са си миели ръцете. Всичко това не ние го казваме, историята го доказва.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кирил Карталов (вдясно) и Велин Манов

Кирил Карталов с научна гледна точка за поклонничеството в "Цветята на нациите"

Кирил Карталов за първи път представя темата за пилигримството от научна гледна точка в изданието "Цветята на нациите. Пилигрими по Камино де Сантяго" и дава нова интерпретация на традиционните историко-философски учения и позиции. Книгата излиза първоначално на италиански език в луксозен вариант с 200 ръчно направени копия и множество снимков..

публикувано на 13.03.25 в 17:19

"Пакет Вечност" – черна комедия и танц със смъртта

Черна комедия ни впуска в танц със смъртта, воден от погребален агент в българско градче, където старите вражди никога не умират, а се предават в наследство. "Пакет Вечност", дебютът в игралното кино на Магдалена Илиева, е един от трите български филма, селектирани за международния конкурс на 29-ия София филм фест. Главният герой Боби, в чиято..

публикувано на 13.03.25 в 17:10
Сашо Серафимов

Сашо Серафимов представя нова стихосбирка в Пловдив

Поетът Сашо Серафимов представя новата си стихосбирка "Случаят живот или сънят на света" в галерия "Възраждане" в Пловдив. Тя е съставена от поета, писателя и драматурга Стефан Цанев . В стихосбирката са публикувани подбрани стихове от цялото творчество на Серафимов. Авторът избрал заглавието "Случаят живот или сънят на света", защото и..

публикувано на 13.03.25 в 17:08
Линда Русева

"Трагедията с пералните машини" в Академия комика

Тази година посвещаваме Академия комика, литературния салон на редакция "Хумор и сатира", изцяло на класическата литература, на онази, хубавата литература, в която можем да се потопим като в повтарящ се сън, в детски спомен, в приятно мечтание…  четем, откриваме, преоткриваме, препрочитаме класиката. В неделя, 16 март, разлистваме творчеството на..

публикувано на 13.03.25 в 16:50

Чавдар Гюзелев "Насред илюзиите"

Чавдар Гюзелев представя новата си изложба под името "Насред илюзиите". Картините, които показва  в галерия "Ракурси", са правени в последните години и са в различни стилистични и пластични посоки. Експозицията може да се раздели условно на две части. В основното пространство преобладават творби, чийто фон е черен. В по-малката част на галерията..

публикувано на 13.03.25 в 16:39