Каква е българската комуникационна среда през изтеклите месеци и в контекста на пандемия, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ политологът Христо Панчугов.
„Според мен има два основни проблема с комуникационната среда в България днес. Първият е, че институциите в България отдавна вече не са достоверен източник на информация за българските граждани. Тоест, нивата на доверие към българските институции са толкова ниски, че в общи линии, всичко, което излиза от тях като информация и комуникация, се приема със съмнение от българското общество. Тази ситуация на инфодемия, прави комуникацията от страна на правителството изключително сложна. Необходим е изключително целеви подход, за да може тази комуникация да бъде смислена. В рамките на тази криза ние видяхме допълнителни обстоятелства, които влошаваха доверието към институциите – заповеди, които бяха спускани и после отменяни, или пък заповеди, които бяха неясни и подлежащи на тълкуване, което по отношение управлението на една криза никога няма положителен ефект. По този начин кризата на доверие се задълбочи още повече.
Но вторият истински проблем е липсата на каквато и да било комуникационна стратегия от страна на правителството. В ситуация на криза лидерството и посоката на поведение са изключително важни. А ние видяхме колебливо лидерство и колеблива комуникационна стратегия от страна управляващите. Както и много често самите лидери не спазваха предписанията, дадени от самите тях, което още повече намали доверието.“
Премиерът и лидерството от джипа
„Лидерството в голяма степен е задаването на визия как да се разреши кризисната ситуация, лидерството е свързано и с така наречения "интегритет" и последователност в действията. А какво се случи при нас – когато дойде втората вълна през есента, не стига, че здравната ни система не беше подготвена, но и имаме един лидер, който говори тъкмо обратното на това, което казваше в началото на годината, и на фона на съвсем различни обстоятелства. Също така голяма част от лидерството е не да правиш каквото хората искат, а да слеваш посоката, която си задал. И това не се отнася само за кризата с коронавируса. Ние видяхме в България повече от 90 дни протести. В рамките на тези протести българският премиер не говореше с българското общество, а на джипката си, возейки се из България. Сега продължава същото. Той не присъства в управлението на тази криза, а е част от пейзажа. Той е част от някаква паралелна реалност. Защото него го няма, когато България е на първо място в Европа по смъртност и хора умират по стълбите на болниците. Докато това се случва, той упорито показва магистрала на шефа на „Пирогов“. Това е откровена шизофрения. Магистралата и джипът не са средата, в която той е премиер на тази държава, това е неговата паралелна реалност.
Това поведение само отлага неизбежното. Българското правителство не е способно да убеди обществото да спазва решенията му заради кризата на легитимността, в която изпадна. Управлението на парче, отсъствието на публични дебат, това е опит да се отложи колапсът на това управление и ни казва, че то не знае какво прави. Алегорията за това управление според мен е с шофьор, който изпада в критична ситуация и вместо да спре, си затваря очите и натиска газта.“
Можете да чуете цялото интервю в звуковия файл.
В Шестото издание на "Университетската седмица на книгата в УНСС" участват 20 издателства, които са подготвили намаления и промоции специално за студентите в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Очакват се десет премиери на книги, с участието на техните автори. Съвременни книги за съвременни деца: Защо е важно съдържанието да е..
Ескапизъм, искейпизъм, оттегляне, отдръпване, доброволно отшелничество – дълга синонимична редица, обозначаваща явление, присъщо на човечеството, откакто има човечество, но набиращо сила в модерната епоха. Говорим с философа от СУ професор Стилиян Йотов, с журналиста и писателя Иво Беров, с психолога Иван Иванов и с публициста и колумниста Диян..
Важността на устойчивото третиране на отпадъците и рециклирането, ролята на кръговата икономика и ползите от съвременни методи за управление на отпадъците са ключови теми на семинара "Отпадъци и рециклиране", организиран от Френското посолство и Френския културен институт в България. Това събитие е част от конкурса "ЕкоОбщина – устойчив град и..
Теодор Цеков е журналист в седмичния вестник "Филтър" и сайта, носещ същото име. Радослав Диков е също журналист, вече бивш – работил дълги години в Немска редакция на БНР. Сега пише фейлетони. За мухата в студиото, политиката и най-дългата дума в немския език, или "последният да затвори вратата". Полусериозно преди президентските избори в САЩ –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" след Деня на будителите и в навечерието на второто издание на Деня на четенето, който тази година преминава под мотото "Иновациите започват с четене", Валентина Стоева от фондация "Четене" и фондация "Детски книги" сподели възгледите си за това как да стимулираме четенето сред децата и защо е..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg