Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Христо Панчугов: Премиерът не присъства в управлението на тази криза, а е част от пейзажа

Христо Панчугов
Снимка: БГНЕС

Каква е българската комуникационна среда през изтеклите месеци и в контекста на пандемия, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ политологът Христо Панчугов.

„Според мен има два основни проблема с комуникационната среда в България днес. Първият е, че институциите в България отдавна вече не са достоверен източник на информация за българските граждани. Тоест, нивата на доверие към българските институции са толкова ниски, че в общи линии, всичко, което излиза от тях като информация и комуникация, се приема със съмнение от българското общество. Тази ситуация на инфодемия, прави комуникацията от страна на правителството изключително сложна. Необходим е изключително целеви подход, за да може тази комуникация да бъде смислена. В рамките на тази криза ние видяхме допълнителни обстоятелства, които влошаваха доверието към институциите – заповеди, които бяха спускани и после отменяни, или пък заповеди, които бяха неясни и подлежащи на тълкуване, което по отношение управлението на една криза никога няма положителен ефект. По този начин кризата на доверие се задълбочи още повече.

Но вторият истински проблем е липсата на каквато и да било комуникационна стратегия от страна на правителството. В ситуация на криза лидерството и посоката на поведение са изключително важни. А ние видяхме колебливо лидерство и колеблива комуникационна стратегия от страна управляващите. Както и много често самите лидери не спазваха предписанията, дадени от самите тях, което още повече намали доверието.“

Премиерът и лидерството от джипа

„Лидерството в голяма степен е задаването на визия как да се разреши кризисната ситуация, лидерството е свързано и с така наречения "интегритет" и последователност в действията. А какво се случи при нас – когато дойде втората вълна през есента, не стига, че здравната ни система не беше подготвена, но и имаме един лидер, който говори тъкмо обратното на това, което казваше в началото на годината, и на фона на съвсем различни обстоятелства. Също така голяма част от лидерството е не да правиш каквото хората искат, а да слеваш посоката, която си задал. И това не се отнася само за кризата с коронавируса. Ние видяхме в България повече от 90 дни протести. В рамките на тези протести българският премиер не говореше с българското общество, а на джипката си, возейки се из България. Сега продължава същото. Той не присъства в управлението на тази криза, а е част от пейзажа. Той е част от някаква паралелна реалност. Защото него го няма, когато България е на първо място в Европа по смъртност и хора умират по стълбите на болниците. Докато това се случва, той упорито показва магистрала на шефа на „Пирогов“. Това е откровена шизофрения. Магистралата и джипът не са средата, в която той е премиер на тази държава, това е неговата паралелна реалност.

Това поведение само отлага неизбежното. Българското правителство не е способно да убеди обществото да спазва решенията му заради кризата на легитимността, в която изпадна. Управлението на парче, отсъствието на публични дебат, това е опит да се отложи колапсът на това управление и ни казва, че то не знае какво прави. Алегорията за това управление според мен е с шофьор, който изпада в критична ситуация и вместо да спре, си затваря очите и натиска газта.“

Можете да чуете цялото интервю в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00