Каква е българската комуникационна среда през изтеклите месеци и в контекста на пандемия, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ политологът Христо Панчугов.
„Според мен има два основни проблема с комуникационната среда в България днес. Първият е, че институциите в България отдавна вече не са достоверен източник на информация за българските граждани. Тоест, нивата на доверие към българските институции са толкова ниски, че в общи линии, всичко, което излиза от тях като информация и комуникация, се приема със съмнение от българското общество. Тази ситуация на инфодемия, прави комуникацията от страна на правителството изключително сложна. Необходим е изключително целеви подход, за да може тази комуникация да бъде смислена. В рамките на тази криза ние видяхме допълнителни обстоятелства, които влошаваха доверието към институциите – заповеди, които бяха спускани и после отменяни, или пък заповеди, които бяха неясни и подлежащи на тълкуване, което по отношение управлението на една криза никога няма положителен ефект. По този начин кризата на доверие се задълбочи още повече.
Но вторият истински проблем е липсата на каквато и да било комуникационна стратегия от страна на правителството. В ситуация на криза лидерството и посоката на поведение са изключително важни. А ние видяхме колебливо лидерство и колеблива комуникационна стратегия от страна управляващите. Както и много често самите лидери не спазваха предписанията, дадени от самите тях, което още повече намали доверието.“
Премиерът и лидерството от джипа
„Лидерството в голяма степен е задаването на визия как да се разреши кризисната ситуация, лидерството е свързано и с така наречения "интегритет" и последователност в действията. А какво се случи при нас – когато дойде втората вълна през есента, не стига, че здравната ни система не беше подготвена, но и имаме един лидер, който говори тъкмо обратното на това, което казваше в началото на годината, и на фона на съвсем различни обстоятелства. Също така голяма част от лидерството е не да правиш каквото хората искат, а да слеваш посоката, която си задал. И това не се отнася само за кризата с коронавируса. Ние видяхме в България повече от 90 дни протести. В рамките на тези протести българският премиер не говореше с българското общество, а на джипката си, возейки се из България. Сега продължава същото. Той не присъства в управлението на тази криза, а е част от пейзажа. Той е част от някаква паралелна реалност. Защото него го няма, когато България е на първо място в Европа по смъртност и хора умират по стълбите на болниците. Докато това се случва, той упорито показва магистрала на шефа на „Пирогов“. Това е откровена шизофрения. Магистралата и джипът не са средата, в която той е премиер на тази държава, това е неговата паралелна реалност.
Това поведение само отлага неизбежното. Българското правителство не е способно да убеди обществото да спазва решенията му заради кризата на легитимността, в която изпадна. Управлението на парче, отсъствието на публични дебат, това е опит да се отложи колапсът на това управление и ни казва, че то не знае какво прави. Алегорията за това управление според мен е с шофьор, който изпада в критична ситуация и вместо да спре, си затваря очите и натиска газта.“
Можете да чуете цялото интервю в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg