"През ХХ век са построени повече сгради, отколкото през всички останали предходни векове, взети заедно – казва арх. Анета Василева, преподавател по история и теория на архитектурата в УАСГ, част от група WhATA.
Като архитектурен историк, тя се занимава и преподава предизвикващия полюсни реакции период от 1944 до 1989 г. А понеже се оказва, че съвременната ни архитектура дължи много на реакцията срещу соца, а после и на реакцията към прехода, границата се отмества до 2000 г.
"Реакцията към близкото ни минало е важна, а доскоро то не се преподаваше. Близкото минало се разказва трудно, то е проблематично и дискусионно. А всяка нова архитектурна намеса се случва именно в тази среда – създадената през втората половина на ХХ в. И това е показателно. Показва, че не се учим от грешките на миналото. Не познаваме историята достатъчно, за да можем да избегнем грешките, които тя е допуснала.
Например липсва умереност в отношенията към средата, липсва чувствителност към контекста, в съвместяването на локално с глобално – а това прави всяка архитектура силна и ѝ дава самочувствие да излезе на коя да е сцена. Няма добра оценка на мащаба, което може да има и добри страни. Умереността е тайната.
В близкото минало не успяхме да поразим градовете си така тежко, както на други места. Презастроихме градовете си, но има и по-кошмарна градска среда. Това, че сме малки и не особено богати, всъщност продължава да ни спасява от архитектурни ексцесии.
Колкото до утрешния ден и как пандемията пренарежда дневния ред на града, като че ли се опитваме да избягваме от радикалните решения.
Един от големите казуси е дали е дошло времето да се откажем от високата плътност в градовете.
Плътният град, компактният, е по-екологичната опция. Уплътняването на градовете е и логична мярка срещу климатичните промени. Защото климатичните промени са големият въпрос пред градоустройството.
Архитектите са разкъсани между желанието да се върнат към нормалността – да изчакат и да се върнат към посоката, предприета преди пандемията, или да преосмислят всичко издъно.
Еволюционен и революционен подход се бият."
Чуйте целия разговор на Милена Воденичарова с арх. Анета Василева, Главен герой в "Нашият ден".
В рубриката "Говорят зелените новатори на България" ви срещаме с Йордан Атанасов – основател на FungiMonkeys , стартъп за отглеждане на гъби за добавки. Гостът в "Нашият ден" има дългогодишен опит в сферата на стартъп инициативите. През 2015 година основава една от първите консултантски агенции за развиване на български стартъп проекти...
На 2 юни – Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България – Враца отново ще се превърне в сърцето на родолюбивите чествания, съхранили традицията и паметта на поколенията. Градът посреща стотици гости и хиляди поклонници, които ще изкачат връх Околчица, за да се преклонят пред героизма на Ботев и четата му...
Доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК, и Младен Стефанов, заместник-директор на 152-ро училище "Христо Ботев", коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Фестивала на училищните медии, който бе организиран и проведен във ФЖМК. Доц. Жана Попова : "Оказва се, че има над 50 училища в страната, които правят училищни медии . Моето..
На Възнесение Господне се извършва последното чудо от земния живот на Сина Божии. Там, на върха на Елеонската планина, когато Той се възнася, за да застане отдясно на Отца Си. Както с Възкресението Си от гроба Спасителят разкрива истината за нашето бъдещо възкресение, така с възнесението Си Той ни дава залог и за нашето преминаване от земята на..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg