Продуцентите Лили Николова и Георги Еленков избират български творби, записани в последните месеци.
Във фокус, на 27 ноември от 19.30 часа, ще бъдат композиторите Цанко Цанков, Панчо Владигеров, Красимир Тасков, Александър Текелиев, Димитър Ненов, Иван Спасов, Васил Казанджиев, Трифон Силяновски и Михаил Големинов.
Името на Цанко Цанков не е много познато, но има значимо присъствие в музикалния живот у нас в първата половина на миналия век. Завършил дирижиране във Виена и композиция в Германия, през 1933 г. Цанков заедно с Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Димитър Ненов, Веселин Стоянов, Андрей Стоянов, Любомир Пипков и Асен Димитров е сред учредителите на дружеството „Съвременна музика“, чийто институционален продължител днес е Съюзът на българските композитори. Освен това през 20-те и 30-те години Цанков дирижира концерти и опери на различни места у нас, преподава в Музикалната академия, а от 1940 до 1943 г. е неин ректор. Любопитен факт от биографията му е, че на 9 октомври 1937 е диригент на откриването на концертната зала „България“ в София, когато сред солистите в програмата са Панчо Владигеров и Димитър Ненов – музиканти, чиято авторска музика също ще звучи в предаването.
Теодора Несторова и Маргарита Илиева записаха фолклорната обработка на „Жениш ме, майчо, годиш ме“.
Първото поколение български композитори търсят в самобитния български фолклор основа за авторската си музика. Песента „Стар Димо“ е обработка на фолклорен оригинал, а „Нощта тайнствена“ по текст на Дора Габе отразява една различна посока на творческите търсения – тази на желанието за откъсване от националните интонации и идентифициране с европейската култура. Създадени са от Панчо Владигеров, а са записани от тенора Михаил Михайлов и пианистката Боряна Ламбрева.
Съвсем наскоро завършиха звукозаписните сеанси на тромбониста Атанас Карафезлиев и пианистката Анелия Господинова, които включиха в своята продукция творби от българските автори Красимир Тасков, Александър Текелиев, Васил Казанджиев. Известно е, че Атанас Карафезлиев е навлязъл дълбоко в сферата на българското музикално творчество – във всичките му епохи и стилове. Осъществил е огромен брой изпълнения на български произведения, много от които премиерни. Трудно е да се посочи музика за тромбон от наш композитор, която да не е изпълнявана от него. Въпреки това, Атанас Карафезлиев продължава да търси неизпълнявани създадени опуси и да провокира написването на нови.
Макар техният ансамбъл да е млад, той вече има концертни изпълнения на творби от Филип Павлов, Марин Вълчанов, Красимир Тасков, Лазар Николов, Йордан Гошев. Вярваме, че репертоарът ще се разшири, за което предпоставка е както посветеността на Атанас Карафезлиев в българската музика така и интересът на Анелия Господинова към нея и към съвременното композиционно творчество. Освен пианист-солист и ансамблов музикант, с награди от клавирни конкурси, тя е изучавала композиция при Петър Петров и създава собствени творби.
В програмата са включени:
• „Импресия и танц“ от Красимир Тасков, която беше изпълнена на концерт с който композиторът отпразнува своя 65 – ти рожден ден.
• „Елегия“ от Александър Текелиев, която по думите на автора е посветена на проф. Димитър Момчилов – един от доайените в тромбоновата ни школа, изпълнител, педагог, бивш ректор на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“.
• Соната за тромбон и пиано от Васил Казанджиев.
Ще звучи музика и на още един от класиците на българската музика Димитър Ненов. Безспорно първата асоциация, когато чуем името му, е клавирното му творчество. Песните, които композира през 20-те и 30-те години обаче и днес поразяват със смелите творчески решения и музикален език, за които трудно ще открием аналог в онзи етап от културната ни история. Любопитно е как те се свързват с поезията на т. нар септемврийски поети. Сопраното Светлана Донева-Ехингер и пианистката Ирина Георгиева записаха „Чуждинче“ по стихове на Асен Разцветников, „Орач“ по Никола Фурнаджиев, „Дървар“ по поезията на Димитър Пантелеев, „Цветарка“ по текст на Владимир Русалиев, както и две емблематични пиеси върху непреходната поезия на Елисавета Багряна – „Вечната“ и „Святата“. Блокът с неговата вокална музика ще завърши с две пиеси – „Денят е от твойто слънце уморен“ върху поезията на Дора Габе и „Македонска песен“ по текст на Магда Петканова, в която фолклорната звучност е майсторски претворена в авторска пиеса, представляваща предизвикателство както за вокалната, така и за клавирната партия.
Друг автор, чието присъствие в българската култура е оставило ярка следа е Иван Спасов. Огромна е промяната в творческото му мислене между ранните пиеси, създадени през 50-те години – по думите на Екатерина Дочева, „съвсем плахия, опипващ посоката студент“ до зрелия стил, с който днес свързваме името и музикалното му наследство. Именно тази промяна ще ни представят сопраното Ева Перчемлиева и пианистката Галина Апостолова. От ранните пиеси са „Минавам като всички минувачи“ по текст на Иван Радоев, която е и първото му произведение изобщо, а също „Раждане на зората“ и „Обичам тишината“ по стихове на Христо Ясенов, както и „Самата нощ е отразила скръбта си в твоите очи“ – част от цикъл с три песни по стихове на Николай Лилиев. По-малко от 10 години е времето между тяхното създаване и това на следващия цикъл. Именно по това време обаче Спасов специализира композиция във Варшавксата консерватория – етап от творческия път на твореца, който е катализатор за ориентиране към езика на музикалния авангард. От1964 г. е Триптих за сопран и пиано по текстове на хърватската поетеса Весна Парун с части: „Връщане от погребение“, „Среща“ и „Нощ“. През същата 1964 г. година Иван Спасов създава още един вокален цикъл Пет миниатюри за сопран, бонгоси и пиано по стихове на Станка Пенчева. Любопитен детайл е, че изпълнението на бонгоси е на самата Ева Перчемлиева, която не за първи път съчетава пеенето с изпълнение на перкусии в различни музикални жанрове. Вероятно някои слушатели познават нейното име от изявите на формациите „Булгара“ и „Цинга манга фънк“.
Следващият автор е Трифон Силяновски и цикъла от Пет песни за сопран и пиано-лява ръка по стихове на Райнер Мария Рилке – „Смъртта на любимата“, „Прощаван“, „Пиета“, „Любовна песен“, „Вечерта“. Песните са създадени през 1953 г., но премиерата им пред публика е няколко десетилетия по-късно, едва на 26 март 1998 г. в камерна зала „България“ от днес световноизвестното българско сопрано Красимира Стоянова, акомпанирана на пианото от Мирослав Хаджистоянов. Позната е нелеката съдба на композитора Трифон Силяновски и се досещате за причините за това дълго отлагане. Може би най-синтезирано ги дефинира проф. Наташа Япова в книгата си, посветена на твореца Трифон Силяновски. „Личността и времето - изборът на „буржоазен“ поетичен текст и то в оригинал на немски език; музикален език, стоящ встрани от приетата доктрина за национален стил, гравитиращ, особено във вокалната музика, около идеята за фолклорния национализъм и всичко това дело на автор, наскоро освободен от лагера в Белене“. Песните са записани от Теодора Несторова и пианистката Маргарита Илиева. Теодора е родена в семейство на български емигранти в Шотландия, но е едва на четири години, когато семейството се мести в Америка, където живее досега. Не къса обаче връзките с България – връзки с роднини и приятели, но и културни. Отдадена на музиката, Теодора се свързва с пианистката Маргарита Илиева, с която реализират някои съвместни концерта. А програмите им винаги са изключително любопитни – в тях присъстват цялостни вокални цикли, рядко представяни пиеси, а също премиерни изпълнения, създадени специално за тях.
Звукозаписна селекция на български пиеси ще завърши с пиесата от Михаил Големинов – „Колекция от неформални звукови групи за кларинет, лента и лайф-електроника“. Тя съчетава електронен, акустичен план и електронно моделиране на акустичния звук. Изпълнителят е предразположен към безкрайна свобода и вариативност. Записът е на Росен Идеалов – кларинет, и Михаил Големинов – лайфелектроника.
Соня Йончева, призната за една от най-ярките звезди на световната опера, получи престижната награда "Музикант на годината" за 2023 година на Българското национално радио. Отличието се присъжда след национална анкета, организирана от предаването "Алегро виваче" по програма "Хоризонт". Това не е първото голямо признание за оперната прима от БНР –..
Концерт на огнените "Файъруинд" и класиците "Мастърплен" предстои в столичния клуб "Джой Стейшън" на 5 декември. Събитието, по време на което родните фенове на хеви метъла отново ще се срещнат с любимите си групи - но за първи път на една сцена, е начално от източноевропейското турне Masters Of Fire . Очакваме могъща приливна вълна от мелодичен..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да изнесат специален акустичен концерт в зала "Сингълс" на НДК (вход А4, дясно), който е част от зимното им турне Acoustic in Europe . Формацията е емблематична както за австралийската..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg