Независимо от сложната обстановка, предизвикана от епидемията на Covid-19, и тази година интересът към Европейската нощ на учените е голям. Мотото на инициативата е FRESHER или в превод от английски език „Открий, изследвай навсякъде, сподели и почувствай“.
Идеята да се организират поредица прояви в повече от 300 градове по света е да се популяризира науката и нейните успехи. Тази година общественото внимание е насочено към темата за бъдещето и опазването на растителния свят, обявена за тема на 2020 г. от ООН. Целта е да се научи повече за ролята на растенията и тяхното значение за здравето на хората, както и за икономиката и за много други сфери на човешката дейност.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките също се включва в Европейската нощ на учените. За по-интересните прояви в предаването „Европейски паралели – за музея, за галерията“ разказа доц. д-р Петко Христов.
Петко Христов е доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. През последните две десетилетия научните му интереси са фокусирани върху изследване на трудовите миграции на Балканите, отношенията с диаспората, конструирането на социалните мрежи при транс-граничните мигранти, семейството и родството, политическата антропология. Автор е на монографията „Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век“ (София: Етнографски институт с музей), получила Специалната награда на високи научни постижения в хуманитарната област в Конкурса на Съюза на учените в България през 2007. Съставител е на сборниците „Migration and Identity: Historical, Cultural and Linguistic Dimensions of Mobility in the Balkans“ Sofia: Paradigma, 2012, и „Balkan Migration Culture: historical and contemporary cases form Bulgaria and Macedonia“, Sofia: Ethnographic Institute with Museum, 2010, както и съ-съставител на: „Kurban in the Balkans“, Belgrade: Institute for Balkan Studies, 2007 (в съавторство с Biljana Sikimić), „Labour Migrations in the Balkans“, München-Berlin: Verlag Otto Sagner, 2012 (в съавторство с Biljana Sikimić and Biljana Golubović) и „Contextualizing Changes: Migration, Shifting Borders and New Identities in Eastern Europe“, Sofia: Paradigma, 2015 (в съавторство с Anelia Kassabova, Evgenia Troeva and Dagnoslaw Demski). Публикувал е над 150 статии в редица национални и международни списания и колективни монографии в реномирани научни издателства.
Повече информация за проявите на ИЕФЕМ може да намерите на интернет страницата на института
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg