Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Законодателната власт гласува празен чек за киноиндустрията

Снимка: Pixabay

На първо четене вчера Комисията по култура и медии разгледа законопроекта за изменение и допълнение в Закона за филмовата индустрия. Той е изготвен от Министерството на културата и е внесен в Министерски съвет без достатъчно изчерпателното обществено обсъждане.

Направени са поправки в чл. 17. Те засягат обхвата и процедурите, свързани с държавното подпомагане на националното филмопроизводство, разпространението, рекламата и показа на филми, подпомагането на фестивалите и културните прояви, както и създаването на нова схема за възстановяване на разходите, която ще има за цел да стимулира инвестициите в сектора. Филмовите компании, които са снимали продукции у нас, от следващата година ще могат да си възстановяват 25 на сто от максимум 80 процента от разходите, извършени за работата им в България. Промените предвиждат увеличение на субсидията за национални продукции в размер на 10 млн. лв. годишно.

„При цялото това бързане, разбира се, възникват много въпроси. Аз не съм привърженик на подобен тип законодателни инициативи, още повече че тук има един проблематичен финансов инструмент, който по всякакви, особено културни критерии, ни отдалечава от европейските практики и това много ясно трябва да се знае“, обясни във „Време и половина“ директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева.

Тя добави още, че законодателната власт всъщност гласува един празен чек, защото регламентацията и верифицирането на разходите по финансовите стимули, правилата и контролът са оставени за правилника. Те не присъстват в законопроекта. Правилникът ще бъде гласуван на Министерски съвет, но все още не е известно кога. След него ще бъдат разписани допълнителни правила.

Галина Тонева, председател на Асоциацията на филмовите продуценти, не е против тази иначе дългоочаквана реформа, но не смята, че мястото на схемата за възстановяване, която е по-скоро икономическа мярка, е в Закона за филмовата индустрия.

„Наистина това бързане е нещо, което е доста съмнително. Да, приветстваме възможността след 12 години да се коригира формулата и вместо 7 да се финансират 12 игрални филма, 22 документални и 250 минути (анимация). Това е чл. 17, който касае българското производство. Но някак си е несправедливо, в момента увеличението от 10 млн. за българско кино означава, че 25 млн. ще бъдат разпределяни за българско кино, включително за фестивали, разпространение и кинопоказ, а изведнъж сумата от 15 млн. е готова да бъде предоставена на чужди продукции. Това е една голяма реформа, която не виждам как при наличието на тази институция Национален филмов център ще бъде обслужвана“, каза Тонева в ефира на програма „Христо Ботев“. Според нея е важно да се запитаме и какви са целите за държавното подпомагане на една индустрия.

Още за промените в Закона за филмовата индустрия можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Fun & Games на ателие "Керамика" на НБУ в галерия "Сердика"

Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите.  В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..

публикувано на 13.02.25 в 18:50
Ася и Радослав Рачеви

Ася и Радослав Рачеви: Ние сме телевизионни терористи

Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят.  Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..

публикувано на 13.02.25 в 18:30
Георги Илиев, Георги Тенев, Мирослав Христов и Силвия Чолева

Очакваните места в поезията на Мирослав Христов

Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..

публикувано на 13.02.25 в 17:55

Литература и музика в списание "Страница"

Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното".  В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..

публикувано на 13.02.25 в 17:25
Рудникът в Кремиковци – днес езеро

Потенциал за промяна

Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..

публикувано на 13.02.25 в 16:45