Нова книга на проф. Венцеслав Николов

Проф. д-р Георги Каприев ще представи книгата „Пазачът от Клапхолтал“ от Венцеслав Николов на 22 декември от 19 часа в Сити Марк Арт Център. Подобно събитие не може да остане без изпълнения на автора – известният виолончелист Венцеслав Николов, който е поканил Лилия Жекова и Калина Митева от ансамбъл „Силуети“, за да изпълнят пиеси от Шуберт, Бетовен, Чайковски, Хайдн, Равел и Дворжак.

Колкото до заглавието, ето какво пише Венцеслав Николов в едноименния разказ:
„Отново съм в Клапхолтал. Така се нарича това странно място на много известния остров Зилт – най- северната точка на Германия. Той е прочут като място за почивка на твърде богатите. Но тук, в Академията край морето идват съвсем други хора. Скрити между пясъчните хълмчета, те се учат да рисуват, да свирят, наслаждават се и изучават природата, слушат концерти, лекции. Под мен точно е концертната зала, свързана с толкова вълнения, срещи  и  различни преживявания  през  годините. От прозорец си виждам дюните отсреща, обрасли със съвсем ниската северна растителност и без нито едно дръвче. Приличат ми на истински алпийски пейзаж и трябва да си напомням, че не се намирам край Мюнхен, а на гордите 5-6 метра над морското равнище“.
И случките се нижат една след друга. Топли, човешки истории, които отвеждат на различни места у нас и по света, или някъде, където авторът се чувства щастлив.

„Венцеслав Николов пише изкусно, с мяра и вкус. Силата на писаното от него идва обаче най-вече от носещия го тон, от същинския му мотив. Без разкрасяване и без сантимент той чества чудото живот и неговия смисъл. Колекционира щастие, дарява го, извиква доброта. Този му именно талант го прави ако не уникален в литературата, то сравним едва с малцина“ – казва проф. Георги Каприев.

„Обичам да чета различни текстове, които се отличават – споделя Николов. То е като едно музикално произведение, в което ако има само бавни части как ще ги запомниш. Имаше такава симфония, която свириха в зала „България“ и Васил Казанджиев много духовито отбеляза накрая „А не ти ли стори малко бързо скерцото“. Симфонията се състоеше от три бавни части и аз нищо не запомних от тях. Това е и смисълът на симфониите на Бетовен например с това ярко разделение между първата, след това бавната част, скерцото и финала. Смисълът е в разнообразието“.

Разказите са създавани в продължение на две, три години. Решава да ги събере през лятото, което прекарва на любимото си село.
„Времето ми минава на три места. Някъде по чужбина с концерти, в София и на село. Това село ми дава много хубави преживявания и без него не мога да си представя живота... Моите съселяни или хората, които срещам са толкова различни, толкова естествени. Те ми дават кураж и да пиша за тях. Това положение, в което се намираме сега е съвършено ненормално. Много се надявам усмивката да се върне отново и смехът, и допирът“.
Затова е и поканата за концерта-представяне – за да сподели преди Коледа щастието от срещата и музиката.