Музеите. Коледна ретроспектива...

Отиващата си година не беше никак ласкава. Ограниченията, които се наложи да приемем заради Ковид пандемията, се отразиха неблагоприятно и на личния и на социалния ни живот. Много възможности бяха пропуснати, много дейности изоставени...
Как българските музеи успяваха да изпълняват своята мисия в това сложно време ?! По телефона се свързахме  с някои от тях, за да разберем кои са били успешните инициативи и кои проекти се отлагат за следващата 2021 година.

В началото на този своеобразен музеен маратон е разговора с Петър Калчев, директор на РИМ-Стара Загора.
„Старозагорският музей притежава най-голямата праисторическа колекция в Европа, много богата колекция от антично стъкло и античен бронз, ценна нумизматична сбирка, голямо количество тракийски колесници. Интерес представляват и неговите обекти:
• Музей „Неолитни жилища“ – в западната част на Стара Загора се намира праисторическа селищна могила. Тя е с височина 8.5 м. и има диаметър при основата си 90 м.
• Архитектурен комплекс „Музей на религиите“ е уникално култово място в центъра на Стара Загора, почитано като свещено през различни исторически епохи.
• Античен форумен комплекс на античния град обхваща около 7 дка. Той включва Западната порта на Августа Траяна; части от двете крепостни стени; каменен площад; южната фасада и останки от градските терми (бани); главната антична улица (decumanus maximus).
• В къщата музей „Градски бит ХІХ век“ са показани домашна уредба и образци от градско облекло от края на ХІХ до средата на ХХ в. В обзаведените гостни стаи, всекидневна, салон и спалня традиционните местни предмети съжителстват с модерни за времето си европейски и руски образци.
• Възстановка на Хилендарския метох  в двора на църквата „Свети Димитър“, направена през 1979 г. В него е създадено първото местно килийно училище“


За ИМ-Разлог разказва Христина Манова, директор на музея.
„Музейното дело в Разлог води началото си от 1954 г. Историческият музей в град Разлог е уреден в родния дом на Никола Парапунов и отваря врати на 2 юли 1957 г. като къща-музей „Никола Парапунов“. Музеят е част от поредица възрожденски къщи, които са обявени за паметници на архитектурата. Ценни са колекциите от оръжие и старопечатни книги, традиционно местно облекло и произведения на местни майстори занаятчии.
В последните дни на 2020 г. Министерство на културата одобри новия проект на музея – ,,Каталог с шевици от Разлог“, който ще се изпълнява до юни 2021 г. Това е четвъртият одобрен проект на музея за тази година. Само преди броени дни излезе от печат сборникът ,,Известия на Исторически музей, т. I“.

Важните моменти от дейността на ИМ-Балчик представи неговият директор – Радостина Енчева:

„Историческият музей в Балчик свързва своята история с дейността на чеха Карел Шкорпил, който още през далечната 1907 г. започва своите първи разкопки в града.

Музеят притежава най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Великата богиня-майка на траките Кибела, откривани на едно място – по време на разкопките на единствения античен храм, открит в източната част на Балканския полуостров. Той е най-добре запазеният елинистичен храм в България и единствен в света толкова добре съхранен, посветен на богинята.“


За осъществените проекти и за идеите, с които посрещат новата 2021 година в ИМ-Перущица, разказва доц. д-р Веселина Вачкова.

„В древността селището, чийто наследник е Перущица, е обхващало обширна територия, а градският живот е бил толкова развит, че дори и в епохата на Османската власт е било наричано Кючук Стамбул (Малкият Истанбул). Свидетелства от блясъка на този градски живот могат да се видят до днес в Музея и околностите му. Първите заселници в района са траките. Останки от тяхно селище, датиращо още от каменната ера (ок. 7000 г. р. Хр.), са разкрити около карстовия извор Пастуша. В същия район има 29 тракийски могили.
Обекти на ИМ-Перущица са храма на героизма от Априлската епопея от 1876-а „Св. арх. Михаил“, възрожденското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Дановото училище), раннохристиянската Червена църква и самата музейна сграда.

Мисията на Музея е да извади от забравата стари поселища, емблематични тракийски могили и знаменателни храмове още от първите християнски векове“


В края на музейния маратон е разговора със Стоян Иванов, директор на ИМ-Клисура.

Градският исторически музей в Клисура е създаден изцяло от дарения на клисурци и е открит на 2 май 1926 г., по повод 50-годишнината от Априлското въстание.

В постоянната експозиция могат да се видят прочутите черешови топчета, с които клисурци са защитавали града през 1876 г. и камбаната, с която е обявено въстанието.

Музеят притежава богата колекция от творби на Златьо Бояджиев, Христо Станчев, Димитър Киров, Йоан Левиев, Димитър Казаков-Нерон, Здравко Захариев, Дечко Тодоров и др. Павурджиева къща, Козиинарова къща и Червенакова къща са другите интересни обекти.