Гледайки тази селекция от десет удивителни видеопроизведения, създадени основно в периода 2013-2020 г., някак си – хем парадоксално, хем закономерно – в главата на водещия изниква позабравен диалог от един музикално-театрален пърформанс от съседна нам страна (не по-малко антиутопична от нашата) – „Защо правите филмов фестивал посред война?“ / „А вие защо ни правите война посред филмовия фестивал?“ – и така семплирано до безкрайност… Но, да започнем отначало – иде реч за програмата „Shooting Ghosts“, която беше открита официално през ноември 2020 г. и която може да бъде гледана на германската платформа Blinkvideo и през настъпилата вече 2021 г. Тя е съвместно начинание на Гьоте институт и Института за съвременно изкуство и е част от един по-широк проект, който не успя да се осъществи в пълния си мащаб през ноември поради повторното затваряне на всичко, но… нали затова има 2021 г. Десетимата художници, участващи със своя видеотворба са Венета Андрова, Нено Белчев, Мич Брезунек, Марина Генова, Надежда Олег-Ляхова, Димитър Шопов, Камен Стоянов, Самуил Стоянов, Красимир Терзиев и Калин Серапионов, като последните двама са и кураторите на програмата.
В „Shooting Ghosts“ ще се изправите лице в лице с изключително оригинални интерпретации на теми и проблеми, станали навярно доста по-видими по време на пандемията, но иначе съществуващи си в своята дълговечност и неразрешимост от години. По интересен начин темата за присъствията и отсъствията например във филма на Красимир Терзиев „Суспендирано“ (създаден по време на пандемията) кореспондира с въртящото се осветително тяло и препарираните животни в „Национален природонаучен музей“ на Самуил Стоянов от далечната 2013 г. Антиутопията „Нова истанбулска мечта“ на Камен Стоянов пък говори за същото, за което и „Новата зона на комфорт“ на Марина Генова или кафемашината на Димитър Шопов във филма-прогноза „Пловдив – спасителна жилетка“.
Или пък две творби като „Руса жена с червена рокля и ярко червило говори по телефона и пуши цигара“ на Калин Серапионов и „Сърцето ми е октопод“, безкрайно различни и като жанр, и като техника, и като обем дори, а и като методи на боравене с конкретното и абстрактното, очакваното и неочакваното, зададеното и никога незададеното… ами, ако гледате едното произведение веднага след другото, това със сигурност ще ви даде десетки нови начини на препрочит… Фикционалното и документалното е основна част от цялостната антиутопия на „Shooting Ghosts“ и тук „Измислена история“ на Надежда Олег-Ляхова също заема своето ключово място.
Траш-рокендрол сатирата на живеещия от години в Пловдив бретонец Мич Брезунек пък заслужава да се прожектира с образователна цел във всяко едно училище по изкуствата у нас… Програмата започва с шепот, смесващ еротично-релаксиращото усещане с речта на омразата – един много находчив способ, избран от авторката Венета Андрова в „Почистване на ушите“, защото когато изкрещим проблема, невинаги ни чуват, но в шепота се заслушваме… В подвижното радиостудио на „Мултикултурни диалози“ ние пък се срещнахме с Красимир Терзиев и Калин Серапионов в един дъждовен зимен следобед съвсем-съвсем в края на отиващото си десетилетие, отгръщайки сноп страници от следващото.
Междувременно и вече е в ход и „Moving Bodies / Moving Images“ – паралелната немско-българска програма на Гьоте институт с куратор Лудвиг Зайфарт – следваща стъпка от същия по-мащабен проект. Така че… очаквайте продължение и при нас в „Мултикултурни диалози“.
Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896" е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..
В изнесеното студио на "Нашият ден" в Калофер посрещаме председателя на НЧ "Христо Ботев 1869" Наньо Чолпанов – композитор, аранжор, педагог, текстописец и дългогодишен оркестрант и диригент на Гвардейския представителен духов оркестър на Българската армия. Към празничния разговор се присъединява и Диана Овчеларова – член на настоятелството и..
През февруари списание ЛИК посвети брой на Българското национално радио (БНР). На 25 януари се навършиха 90 години от създаването на медията. На тази дата през 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено "БНР 90 години по-късно"...
По случай националния ни празник 3 март доказваме, че сме вдъхновена нация с достойнство като представяме стихове за България на Атанас Далчев, Блага Димитрова, Елисавета Багряна, Иван Радоев и Христо Фотев. Чуйте поетичната актьорска интерпретация в звуковия файл:
Какво търсим, когато пътуваме – преживявания, емоции, нови знания за различните култури, опит за бягство от собствената си действителност, заявяване на това, че и ние сме тук, и ние сме видели, чули, разбрали? Какво търсим наистина – истината за света или за самите себе си? Интересуваме ли се от това как са възникнали дадени общества, какво ги е..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg