Двете национални програма на БНР отбелязват своя 50-годишен юбилей. Празникът ще продължи с поредица предавания, които разкриват магията на радиото, подкастът „Радиото помни“ предлага звукови картини, събирани пет десетилетия, а двете дигитални фотоизложби „50 години в 50 кадъра " проследяват живота на програмите. От 4 януари всички национални и регионални информационни емисии на БНР започват с нови, обединяващи сигнали.
В „Мрежата“ разговор за всичко това, а и не само, с програмния директор на Българското националното радио Поля Станчева и с журналиста Еди Емирян.
Да гарантираме устойчиво развитие
Поля Станчева: "Огромната медийна фрагментация, раздробеността на медийното потребление ни поставя като обществена медия в едни нови условия, в които трябва да се борим за нашата аудитория. Ние трябва да предложим на нашия слушател това, което иска да чуе, там където иска да го чуе, и тогава, когато иска да го чуе. Имаме сериозната задача да привлечем младежката аудитория с подходящо съдържание, но и на платформи, които те използват, защото ако ние не останем релевантни на младата аудитория, то няма как да си гарантираме устойчиво развитие и следващото поколение просто ще бъде загубено за нас."
Гласът на Радиото
Еди Емирян: "Гласът на Радиото се е променил, разбира се. И ако преди 50 години „Хоризонт“ даде старт на нова форма на общуване с аудиторията, на един по-пряк контакт с нея, то днес публиката слуша различно. Днес живеем по-бързо и днес чуваме по друг начин радиото, но неговият сигнал както и тогава, така и сега, трябва да достигне до слушателя, изпълнен със съответното съдържание. И по това трябва да се работи."
Поля Станчева: "Съдържанието, което специално програма „Христо Ботев“ предлага, е изключително високо стойностно. То е уникално. Всъщност и двете програми изпълняват мисията на БНР, която трябва да информира, да образова, да забавлява.
В годината, която премина под знака на Covid, медийни анализи показват, че обществените медии създадоха една по-добра и по-защитена реалност, в която аудиторията потърси и намери убежище. Там тя се приюти и скри от пандемията."
Целия разговор можете да чуете в прикачения файл.

Пожарите в Сакар през това лято разтревожиха всички нас, ала тревогата на стопаните, които виждат с очите си как фермата им бива опустошена от огъня, питайки се какво оттук насетне, може да бъде видяна и усетена най-силно и непосредствено на мястото на събитието, дни след като бяха изгасени пожарищата около селата Радовец, Филипово и Студена...
В рубриката "Разговорът" гост на "Нашият ден" беше режисьорът Ивайло Пенчев, който представи най-новия си филм "Рожден ден" . Той разкри какво стои зад комедийния му подход и защо вярва, че хуморът е най-силният мост между твореца и публиката. Пенчев сподели, че винаги е искал публиката да се забавлява , когато отиде на кино. Според него киното..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван от поколение на поколение през вековете главно в устната си форма. По време на първия ромски конгрес през 1971 година ромският език е официално признат в Европа, което довежда до включването му в..
За 18-а поредна година Българският хелзинкски комитет събира предложения за годишните правозащитни награди "Човек на годината". Всеки може да изпраща предложенията си за граждани, активисти, каузи и организации, чиято работа през изминалата година е допринесла за утвърждаването на човешките права и върховенството на правото, за защитата на животните..
Темата за ролята на жените в иновациите и предприемачеството беше във фокуса на кръглата маса, организирана от Сдружение "Дамски форум". Събитието се проведе на 30 октомври и събра изявени специалисти, учени и предприемачи, за да обсъдят мястото на жените в бизнеса, науката, икономиката и социалните процеси. Една от участничките в дискусията беше д-р..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван..
За Петя Денева “Лабиринт” е не само галерия. И тя не за първи път гостува там. Ценителите я помнят от съвместния им проект с Теодора Дончева “Гора и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg