Как посрещнахме новата година? С локдаун, но по български. Научихме за весели многолюдни, но тайни посрещания на 2021-ва. Видяхме стотици хора да използват хубавото време по празниците, за да се разходят по паркове, градини и улици без маски и без спазване на дистанция. Въпреки забраните на властите за масови събирания „мъжките хора“ развълнуваха реките и бяха надлежно придружени с патриотични репортерски разкази, останали да се реят в пространството, без да бъдат зададени най-важните въпроси към организаторите и местните власти, позволили подобен акт по време на пандемична обстановка.
А появилата се, най-после, ваксина и започналото поетапно ваксиниране наново разбуни духовете и конспиративните теории поникнаха отново като гъби след дъжд. Информациите пък за изграждащата се 5G мрежа в страната, взеха че вкараха в капана на конспирацията няколко града в България.
Сблъсъка с дезинформацията и особено когато тя касае живота и здравето, коментира в „Мрежата“ блогърът Божидар Божанов.
Пандемията от дезинформация
"Винаги е имало слухове, невярващи хора, както и такива, които са податливи на конспирации. В момента обаче мнозинството от хората са бомбардирани и заринати с дезинформация онлайн. Когато десет пъти поред е видян някакъв абсурд, то той се превръща в информационен фон. Пет различни фалшиви новини, повторени пет пъти и мозъкът ще направи връзки, каквито не съществуват."
Това в тъмното мечка ли е или просто храст?
"Факторът, който изостря и злоупотребява с нашите нагласи, са социалните мрежи. Те са средство за разпространение на дезинформация, конспирации, фалшиви новини."
Трябва ли да виним хората за това?
"Хората не са свикнали да отсяват такъв поток на информация и съответно той директно влияе на възприятието им на света."
Разговора с Божидар Божанов и анкетата на Николета Атанасова по темата можете да чуете от звуковия файл.
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg