Как посрещнахме новата година? С локдаун, но по български. Научихме за весели многолюдни, но тайни посрещания на 2021-ва. Видяхме стотици хора да използват хубавото време по празниците, за да се разходят по паркове, градини и улици без маски и без спазване на дистанция. Въпреки забраните на властите за масови събирания „мъжките хора“ развълнуваха реките и бяха надлежно придружени с патриотични репортерски разкази, останали да се реят в пространството, без да бъдат зададени най-важните въпроси към организаторите и местните власти, позволили подобен акт по време на пандемична обстановка.
А появилата се, най-после, ваксина и започналото поетапно ваксиниране наново разбуни духовете и конспиративните теории поникнаха отново като гъби след дъжд. Информациите пък за изграждащата се 5G мрежа в страната, взеха че вкараха в капана на конспирацията няколко града в България.
Сблъсъка с дезинформацията и особено когато тя касае живота и здравето, коментира в „Мрежата“ блогърът Божидар Божанов.
Пандемията от дезинформация
"Винаги е имало слухове, невярващи хора, както и такива, които са податливи на конспирации. В момента обаче мнозинството от хората са бомбардирани и заринати с дезинформация онлайн. Когато десет пъти поред е видян някакъв абсурд, то той се превръща в информационен фон. Пет различни фалшиви новини, повторени пет пъти и мозъкът ще направи връзки, каквито не съществуват."
Това в тъмното мечка ли е или просто храст?
"Факторът, който изостря и злоупотребява с нашите нагласи, са социалните мрежи. Те са средство за разпространение на дезинформация, конспирации, фалшиви новини."
Трябва ли да виним хората за това?
"Хората не са свикнали да отсяват такъв поток на информация и съответно той директно влияе на възприятието им на света."
Разговора с Божидар Божанов и анкетата на Николета Атанасова по темата можете да чуете от звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
