Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За ромите новогодишно

Тази нощ нашите сънародници от ромски произход посрещнаха Банго Васил или Василица, както наричат още своята Нова година. Много легенди се разказват за куция старец, който с помощта на гъски спасил от бедствие ромите. Но каквито и легенди да се разказват, каквито и обреди да се изпълняват, модерното време си казва думата и традициите при ромите също не са това, което са били някога. Ето какво разказват за празника ромите от махалата в Кюстендил.

Глад, студ, глупост, но и песни… така ромите описват празника в махалата на Кюстендил. А Валери Леков се отбива и в къщата на Лиляна Стефанова, в която заедно със Сашо Йорданов си припомнят Василица от своето детство и от младостта си.

За традициите на Василица ни разказва и д-р Лили Ковачева. Тя е писателка, преводачка и редактор. Една от най-популярните ѝ книги е „Съкровен свят. Празнично-обредна система на ромите в Средна Западна България“… Има и други книги, но точно днес тя ще представи новата си книга „Фамилия Ковачеви от Кюстендил“.

„Ние, ромите, продължаваме да празнуваме Новата година по стар стил. Има няколко легенди за този празник как Св. Василий спасява ромите, като използва патиците. Затова на празничната трапеза трябва задължително да има пернато. А при приготвянето на сърмите се пее специална обредна песен, с която се нарича за всеки по отделно за здраве“, разказва д-р Ковачева. Тези песни и легенди са намерили място и в новата ѝ книга.

В празничните дни обаче не на всеки е весело. А няма и как да бъде, ако коварната пандемия е отнела живота на обичан човек. Тъжно посреща Василица и актрисата Наталия Цекова, станала популярна с авторския спектакъл Цигански колела. „Този вирус, тази коварна болест променя живота ни и нещата, с които сме свикнали. Но иначе празникът Банго Васил е много тачен и ще го отбележим с минималното, което можем да направим. Не спрях да работя, заедно със Здрава Каменова направихме и предстои премиера на „Назови ме с моето име“ – пиеса, свързана с възродителния процес“, разказва тя за работата си.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42