Дора Петкова: Има маргинализирани ромски общности, които не са във фокуса

В деня на ромската Нова година – за възстановяването на разрушени мостове и за правилните и погрешните начини за спасяване на давещите се. Как мислим за ромското малцинство и има ли хора, които целенасочено биха “провалили” живота си със себелишаване от образование, прилично жилище и други облаги на съвременността. Дали коронавирусът е катализатор за видимостта на кризата в гетата?

Дора Петкова, социолог и консултант и ръководител на проекти по национални и международни проекти, насочени към ромската общност,  коментира в "Нашият ден":

"Днес е един празничен ден за ромите в България. Много роми празнуват и пазят традициите си. Но мен ме вълнуват повече проблемите и онова, което остава и след празника. Особено сериозно ме развълнува обръщението на един от здравните медиатори (една нова професия, която вече се институционализира). Става дума за деца от Николаево, които имат нужда от храна и памперси. Време е да се заемем с тези проблеми и да не си затваряме очите. Оказва се, че това не е единствената община и не е единственото място. Оказва се, че много често, независимо от усилията и европейските програми, има маргинализирани общности, които някак си не са във фокуса, не достигат тези програми до тях. Ние не знаем и колко точно са тези общности. Трудно правим политики, които реално подпомагат именно тези хора. Липсва устойчивост."

Чуйте повече в звуковия файл.

Валери Леков, редактор в програма "Христо Ботев", коментира празника от кв. "Изток", Кюстендил. 

"Има много легенди за свети Василий, свети Георги и ромите, и в последните години започнаха да се появяват тези легенди и в книжни издания. Това, което ме впечатлява тази година, че тук, в центъра на кв. "Изток" е много тихо. Други години, помня, имаше музика, играеха се хора, имаше кукери, наричани чунгури. А сега виждам само автомобили и преминаващи набързо хора.

Правилата се спазват, хората са много наплашени, имаше няколко смъртни случая... Някои се върнаха по рабатота си в Европа, защото това им позволява да издържат своите близки. 

Когато човек се бори за оцеляване, не мисли за усъвършенстване. Все още има хора, които живеят ден за ден, оцеляването им е трудно и едва ли ученето на децата им е на първа линия. На първа линия за тях е да подсигурят насъщния за деня."

Чуйте повече в звуковия файл.