През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" прави среща с лица и гласове от програмата. Главен герой в "Нашият ден" е Ана-Мария Кръстева, д-р по богословие и автор и водещ на предаването "Благовестие" по програма „Христо Ботев“. Взаимоотношенията между Църква и радио започват още преди да се появят първите радиоапарати в България? А до 1944 година Църквата е използвала радиото като инструмент на своята проповед, докато след това държавата го превръща в инструмент на антирелигиозна пропаганда. Радиопътят на Ана-Мария Кръстева е обусловен от това, което учи.
"Реших да уча богословие през 1990 г. Тогавашният патриарх на Българската православна църква съобщи по телевизията, че започва и приемът на момичета в Духовната академия. Моят баща е семинарист, но в началото беше против. Но той ме подготви. После беше много горд.
Аз не съм търсила своя път към вярата, аз съм от тези, на които им беше даден този път. Тъй като съм израсла в християнско семейство и никога не съм се притеснявала от това, че съм християнка. Не съм се срамувала, нито съм се криела. Завърших Богословския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Там се учат основите на вярата. Имах възможността да ги науча от едни много добри преподаватели. Основите на вярата и това какво изповядват и другите вери. Защото ти не можеш да отстояваш своята вяра, ако не познаваш и другите вери. Християнството не религия, а вяра, защото християнството е живот и се основава на свободата и любовта, и разбира се, върху благодатта.
Нашата свобода е възможността да изберем своя път. И християнството е избор, християнството в никакъв случай не е заповед.
Вярата не се учи в училище, тя трябва да бъде почувствана със сърцето. През 90-те години бях сигурна, че предметът "религия" трябва да бъде задължителен и т.н. С годините разбирам, че всъщност, ако той е в общообразователната система, трябва да бъде от първи клас. Децата трябва не да бъдат научени на вяра. Предметът "религия" трябва да дава основите на тези деца за това що е християнство, както и защо са другите религии, за да могат те да живеят нормален живот в толерантност към другите. Трябва да се помисли добре как точно да се преподава религия.
Попаднах в радиото, когато чух обява за новинари. Това беше през 1997 година. Явих се на конкурс за новинари. Тогава на събеседването директорката на програма "Христо Ботев" Ада Чалъкова каза: "Преставаш с това участие в този конкурс и идваш в "Ботев", имам религиозно предаване, искам да го поемеш ти". Предаването се казваше "На църква в неделя". Около година и нещо работих в това предаване. После имах лични служебни драми в радиото и напуснах. Върнах се в 2000 година вече с авторско предаване.
Моето предаване ("Благовестие") в никакъв не се опитва да вменява нещо. Моето предаване се опитва да разяснява истините на вярата по един достъпен за всеки човек начин. В същия момент таргет групата не са единствено и само православните християни. Искам чрез своето предаване да дам възможност на всеки да се докосне до истините на вярата, а дали ще избере християнството или не – е въпрос на неговата свободна воля. Църквата е лечебница на нашите грехове и страдания, но не е психиатрична болница. Ние трябва да знаем при кого отиваме. Християнството е живот."
Според Ана-Мария Кръстева, "ако се вгледаме в обществото – няма любов между нас. Всеки е готов да нападне другия, всеки проявява своя егоизъм... Това, което ни липсва, е любовта. И вярата ни липсва, но ако усетим любовта, тя ще дойде и вярата."
Чуйте повече в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg