За какво гласуваме всъщност? За придобилата вече практика демократична същност на изборите през 2021 година и за всички съмнения именно към тази вече създадена демократична система (повече като написани правила), за особената пандемична обстановка, в която ще се проведат изборите тази година, както и каква е мотивацията на гражданите да отидат или да не отидат до урните. В "Нашият ден" социологът от Агенция "Афис" Стефан Георгиев прави своя коментар.
"Може би трябва да си зададем въпроса как мислим за изборите – като нещо, което се случва в идеалния случай веднъж на 4 години, или като промяна, като някакво действие, свързано с демократичната практика. На първо място, дали можем да кажем, че изборите и гласуването въ България през 2021 година са демократична практика? Доколко те са изпълнени с демократични правила и процедури?
Относно техническото измерение на изборите – през последните години като че свикнахме изборите да се провеждат по правила, които се променят в последния момент, или ако не се променят, то се дискутират в последния момент. Това буди съмнение у част от българското общество за тяхната легитимност и прозрачност, поставя под съмнение изобщо изборите като демократична практика.
На второ място в този ракурс – доколко можем да говорим за съмнение и манипулации? Повече от 10 години вече системно, когато дойде време за избори, започва да се говори за прозрачност, за контролиран вот, купен вот, начина, по който се отчитат резултати...
На последно място – в контекста на пандемията. Доколко можем да говорим за достъп на граждани (заразени или под карантина), доколко този процес щe бъде урегулиран, така щото да даде равен достъп на всички български граждани. Като че ли не повишаваме качеството на демокрацията с изборите, които ни предстоят, в контекста на всички дебати и дискусии през последните месеци. Всички от много време знаем, че ще имаме избори по време на пандемия, но едва сега започват разговори по същество."
Георгиев смята, че можем да гледаме на гласуването и изборите като на възможност за промяна.
Чуйте повече в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
