Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За Кръстьо Пишурка и случайния миманс в историята

Паметник на Кръстьо Пишурка в Лом от 1933 г.
Снимка: Уикипедия

Защо не съм и аз поет, 
поет като Пишурката? 
Ех, че ода бих направил 
на баба си на хурката!

Така в „Защо не съм“ Ботев се измайтапи с Кръстьо Пишурка преди около век и половина и оттогава се подсмиваме и ние. А Кръстьо Пишурка е много достоен възрожденец и будител – прави първите стъпки в съвременния български театър, създава едно от първите читалища в страната в собствения си дом, с купени от него книги, може би е първият български режисьор, чел е произведенията на Петрарка, Байрон, Милтън, Волтер. Чел ги е през ония времена, когато чобанчетата на Захарий Стоянов са смятали за връхна точка на остроумието да се изтагарчат с по някоя гега зад врата...

И този „кротък човечец“ е попадал цели седем пъти в кауша поради неугодност пред турските власти, както и пред гръцките религиозни и светски авторитети.

За Пишурката и за несправедливото премълчаване на някои фигури в историята говорят професор Светлозар Игов и Петя Александрова, главният редактор на алманах „Огоста“ Мартен Калеев и професор Андрей Пантев.

Темата се разлива и развива и около историческата памет изобщо, става дума за провинциалния синдром и „комплекса Македонски“, както и за склонността на някои нации да търсят величие в миналото, когато са недоволни или притеснени от настоящето.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Цената на паметта

Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни.   Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..

публикувано на 05.02.25 в 18:46

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15