Класацията на Университета Станфорд, която проследява работата на над 160 хил. учени от целия свят, отличи сред първите 2% – 12 учени от Софийския университет, 25 от БАН и 13 от други висши училища в страната.
„Това, че 50 български учени намериха място в челото на класацията, а топ 2% е много тесен филтър, означава, че ние сме в отворена конкуренция с целия свят, с всички богати държави, казва проф. Николай Витанов, физик и зам.-ректор на Софийския университет по научната дейност.
Колкото от отличените учените са в България, толкова са и в чужбина, и това малко променя представата, че наука може да се прави само извън България. Повечето от оценените учени са изкарали сериозна специализация в чужбина, но са се върнали и са постигнали тези високи резултати тук.
Държави, които са с население като нас, но имат сериозно финансиране в наука – Финландия, Дания, Израел, Австрия – са много преди нас. Което ясно показва корелацията между инвестициите в науката и високите научни постижения.“
„В миналото имаше колеги, които бяха влезли, ако беше направена преди години, за съжаление, част от тях вече работят извън страната, или не се занимават с наука и вече не работят в тези области, коментира проф. Георги Вайсилов, преподавател във Факултета по химия и фармация и председател на фонда „Научни изследвания“.
Къде стои България сред глобалната научна общност и къде би могла да бъде – чуйте разговора с проф. Николай Витанов и проф. Георги Вайсилов.
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Как казусът с Благомир Коцев илюстрира усещането за несправедливост у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислав Величков от..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и..
С вълнуваща експозиция в HOSTGALLERY, София приключи арттерапевтичният проект "Изкуство, създаващо радост", насочен към деца, преминаващи през дългосрочно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
