Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Terra Култура

Кин Стоянов: Да сме горди с най-големия културен институт в България – Радиото

| обновено на 25.01.21 в 14:56

Културното наследство на БНР и пазителите и търсачите на звукови съкровища.

Кин Стоянов, журналист и създател на екип „Инфохолици“ – за историите, хората и откритията в работата с наследството на Златния фонд:

"Честит празник! Нека всички да сме много горди с този рожден на най-големия културен институт в България. Защото Българското национално радио – освен че е обществената медия, чиито новини се ползват с най-голямо доверие – има своите музикални състави (своя Симфоничен оркестър, своя Биг бенд), създава своя Радиотеатър и пази невероятно голям обем културна памет от новата история на България."

Екип „Инфохолици“

Емил Янев и Кин Стоянов"С моя колега Емил Янев, като екип „Инфохолици“, създадохме цяла програмна линия в стартиращото тогава Радио София. В този исторически формат на "Часът на инфохолиците" (всеки работен ден), петък бяхме оставили за историята – в "Часът на Клио" работехме много с Архивния фонд на БНР. Връщайки се в архивите, ние успяхме да създадем един изключително интересен продукт, свързан с новите технологии и с начина, по който историята може да стане достъпна и за новите поколения (нашият проект "История от Лентохранилището"). Успяхме да създадем една мултимедия, в която потребителят можеше да слуша и предването, можеше да разглежда виртуално избожбата – всички тези технологии, които напоследък станаха по-известни за публиката след карантината, на практика ние ги бяхме правили тогава. За съжаление конюнктурата, която настана през 2013 г. за известно време в БНР, отложи нашето намерение това да стане за Радио Бинар (по времето, когато Пауляна Новакова създаде Радио Бинар).

Есто Везенков – един от създателите на радиото

"Радиото винаги може да бъде в личната и творческата съдба на един човек източник на изключително вдъхновение, но и източник на сериозни огорчения. Искам да се върна към един от създателите на радиото – неговата съдба е най-добрата илюстрация. Една позабравена, но изключителна за радиото фигура – Есто Везенков – един от създателите на радиото. Прекрасно е, че в края на живота си този човек остави една книга "Частица от истината за цялото". Това е мемоарна книга, която проследява не само съдбата на Есто, не само съдбата на Българското радио от 1935 г. насам, но и съдбата на българския интелектуалец

Есто Везенков попада по интересен начин в радиото. Неговото семейство са бежанци от Западните покрайнини. Един от хората, в основата на много организации срещу Ньойския договор в България. Много интересна личност. Завършва философия в Софийския университет. Дори когато се явява на конкурс в радиото, въпреки че комисията го класира първи, по това време Сирак Скитник не иска да бъде той, защото, воден от други подбуди, иска на това място да бъде назначен един човек от българската литературна бохема – Емил Коралов. И въпреки това генералът, който е министър на пощите и далекосъобщенията (това е министерството на радиото при създаването му), настоява да няма такива шуробаджанашки истории и да бъде назначен първият класиран от комисията. Така въпреки съпротивата на Сирака Есто Везенков попада в радиото. 

Есто Везенков създава първите икономически предавания, първите изнесени предавания на радиото. Първото изнесено предаване на радиото е било от Черни връх. По това време с коне са прокарали жицата, така че да има телефонна връзка от Черни връх."

Чуйте повече в звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10

Минивселени в орех

Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството.  Минивселената в..

публикувано на 18.08.25 в 08:12
Галина Узунова (вляво) и Невена Праматарова

Изкуство и екология: творчество с мисия

Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..

публикувано на 17.08.25 в 09:05

Дантелата като занаят

За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..

публикувано на 16.08.25 в 17:10

"Тракийски мистерии" оживяват в интерактивни спектакли на Академия "Орфика"

Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..

публикувано на 16.08.25 в 12:15