Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Истории в ефира

Николета Атанасова: В Радиото никога не е имало цензура

Постоянно търся нещо ново, което мога да правя, и това ме крепи

| обновено на 28.01.21 в 20:21
Снимка: БНР

През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" се среща с лица и гласове от програмата. 

Николета Атанасова, редактор в програма "Христо Ботев", водеща на предаването "Мрежата", е гост в "Нашият ден". Какви са медиите и светът през очите ѝ:

Спасяема ли е българската медийна среда

"Първо, трябва да се питаме от какво трябва да бъде спасена медийната среда. Нещата изглеждат безнадеждни... В последната година, допреди изборите в САЩ, бях започнала да гледам на медиите с едно леко пренебрежение – не само на българските, а и на американските. Защото каквото и да произведат, то някак е двуполюсно, особено когато става дума за властта. Това ги прави предвидими. Докато не дойдоха изборите в САЩ, когато Fox – телевизията на Тръмп – ни изненада с решението да спре неговата реч след изборите и тогава си казах, че все пак те са различни от нас, защото коя българска телевизия би спряла реч на президент или премиер, ако той говори неистини от екрана ѝ? И тогава отново ми стана интересно."

Другият проблем е липсата на събеседници. Обществото все търси някакви спасители. Спасителите биха могли да бъдат в лицето на събеседниците. Тях обаче ги няма. Няма събеседници, които да са отговорни за нещо и да искат да коментират в ефир това, за което са отговорни. Няма ги и другите събеседници – коментатори и анализатори – поне не в това изобилие, в което ни се иска.

Никога не съм успявала да се добера до хора от т.нар. "кафяви медии". Много често те са били обект на критика, съвсем нормално е да искаме да имаме и тяхната гледна точка. Не успяваме да стигнем до тях – за добро или за зло. 

Публиката няма как да направи какъвто и да било информиран избор. В нормалните общества хората не се интересуват кой е собственик на една медия или кой е министър на язовирите, когато преливат. Но тук в България това е невъзможно."

Чувстваш ли се късметлийка, че работиш в Радиото

"Определено се чувствам късметлийка, защото радиото никога до този момент не е поставило по никакъв начин каквито и да е условия за начина, по който ще звучат предаванията. Никога не е имало цензура. И това е великолепно! Аз също, сама за себе си, никога не съм имала мисълта за някакъв вид автоцензура, когато избирам темите си, което е голямо достойнство и спокойствие

Стремя се да не личат личните ми пристрастия, когато съм в ефира на Националното радио, защото границата е много тънка. Не искам да подвеждам никого с това, което мисля за ситуацията в България. Но когато се натрупват определени състояния и събеседниците изговарят онова, което и аз мисля, тогава няма как... Мисля, че в коментарите, които правим, бихме могли понякога да казваме и личните си пристрастия или поне те да личат, защото това е гражданска позиция – въпреки че сме журналисти – и в нея няма нищо лошо. Въпросът е да има баланс, слушателят да знае какво мислиш и дори да спори с теб."

Радиодокументалистиката

"Много мисля за това какви истории бих искала да разкажа сега. Искам да разказвам истории от живота и от делника на хората. Обаче обществото ни е толкова затворено в момента в няколко пункта – кой ще ни управлява, ще има ли достатъчно ваксини за всички – че сякаш е забравило да пише красивите си истории. И всичките ни истории са тъжни – за измамени хора, за прегазени деца, за липсата на социални политики... Жизнените, красивите истории в момента ги няма. Сякаш духът ни е сломен. И то не защото сме песимисти, а може би заради абсурдите, в които живеем и които обличаме в баналности – "И това ще мине", "Всички крадат", "По-малкото зло"... Това създава липсата на истории. Събирам цяло лято истински истории от протестите – надявам се да им дойде времето."

За това как живее Николета във времена на пандемия, като човешко същество, за здравната ни система и чувството на безсилие, за свободата на мислите въпреки ограниченията, за липсващата прегръдка на много нива... 

За романтиката на днешните младежи, които като че ли имат други цели и стремежи и други романтични ниши. За детството, преминало като дете на рок група, за живота по концерти и турнета, за спането на колоната на бас китарата... За пианото и за тенис ракетата. За аржентинското танго...

"Светът е много любопитно място, постоянно можеш да си измислиш нови любими неща. Постоянно търся нещо ново, което мога да правя, и това ме крепи. Стремежът е да споделиш нещо. Да споделиш определен вид енергия с хора, които имат нужда от това – да им дадеш нещо и те да ти върнат, евентуално, без кантар."

Николета Атанасова смята, че време има за всичко, може да се намери, дори и за сметка на съня.

Чуйте повече в звуковия файл.

Николета Атанасова работи от 13 години в БНР. Водила е „Добър ден“ и сутрешния блок „Нашият ден“, както и нощния блок „Заедно след полунощ“. Завършила е журналистика във ФЖМК. Магистър по продуцентство в електронните медии и там е защитила докторска степен в катедра „Радио и телевизия“. В момента води „Мрежата“, прави Радиоенциклопедии в „Знание“ и понякога фийчъри за радиотеатъра. Преподава в майсторския клас на БНР, който се прави съвместно с EBU.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20
Доц. Атанас Мангъров

Менингит: Симптоми, лечение и ваксини – експертен анализ

В днешното издание на Lege Artis обсъждаме менингита, начините на разпространение и ваксините срещу него с доц. Атанас Мангъров – водещ специалист в областта на инфекциозните болести. Причинители на бактериалния менингит Когато говорим за менингит, и по-специално за бактериалния, е важно да отбележим, че най-честите причинители..

обновено на 02.04.25 в 14:21